Уикипедия

Уикипедия:Оформление: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}}
{{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:ОФ]], [[У:ПО]]}}
<div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div>
 
Северина Маркова е Магистър по " Публична Адмиснистрация", в СУ " Климент Охридски" и НБУ. Главен редактор на сп. Елит, Арт мениджър и фотограф. Специализира фотография в Лондон и Лос Аджелис. Автор на десетки публикации свързани с " Пътя на Будизма". Обиколила над 160 държави с над 15 международни изложби и повече 70, 000 кадъра. Автор на лекции и беседи за мотивация и духовно израстване. Последните девет години, живее в Тайланд, Лос Анджелис, Южна Африка, Лондон, Непал и Индия и Пакистан. "Посланието от портретната фотография е единствено в очите, като отражение на душата". Автор на книгате " Желание за живот" и " Личен избор" създадени в Афганистан. Според TripAdvisor - /1,528,160 total miles/ и милионите километри пропътувани и заснети от Северина Маркова - "Пътешествието е за сетива" . .
Без да са задължителни по своя характер, в Уикипедия са възприети някои конвенции за оформлението на енциклопедичните статии. Дори да не усвоите всички препоръки отведнъж не се притеснявайте, понеже поне отначало сигурно ще получавате помощ от по-опитните редактори.
 
Принцип на уебдизайна е оформлението на страниците да се прави по такъв начин, че да е колкото се може по-независимо от разделителната способност на монитора, конкретния браузър и версия, настройките за шрифт и кегел, [[Уикипедия:Настройки|настройките на самото уики]] и т.н. Това има особено значение за ефективното взаимно разположение на отделните елементи като заглавия на раздели, текст, картинки, шаблони, таблици. Също така, взимат се под внимание така наречената хигиена на четенето и способността да се улавя и задържа вниманието, и не на последно място приспособяването на електронните текстове и за незрящи.
 
И така, настоящата страница има за цел да обясни кога и защо се използва дадено форматиране; а отговорите на въпроса как точно се прилагат форматиращите команди, се съдържат в страниците [[Уикипедия:Форматиране на текст]] и [[Уикипедия:Режим на редактиране]].
 
== Оформление на текстовете ==
{{основна|Уикипедия:Видове шрифтове}}
Като цяло текстовете на статиите се поднасят без форматиране, то е запазено само за някои специални случаи и трябва се прилага пестеливо. Заглавията на разделите не се нуждаят от форматиране или препратки.
 
{| width="100%"
|-valign="top"
| width= "80%" | Получер шрифт обикновено се използва само веднъж в рамките на една статия: в началото, където се дефинира нейният обект. Ако са изброени и синоними или алтернативи на заглавието, те също се оформят в получер шрифт. Приемлива е употребата на получер шрифт още при заглавията на таблици и шаблони, както и при [[Уикипедия:Списъци|списъците]] с дефиниции (definition lists) с двоеточие и звездичка.
| width= "20%" style="border:solid 1px #aaa;" | '''Пример'''
|-valign="top"
| width= "80%" | За открояване на части от текста се използва курсив. Най-често в курсив могат да се срещнат:
* думи на чужд език, при изясняване етимологията на термините,
* латинските наименования на биологичните видове,
* заглавията на литературни и музикални произведения, или глави от произведенията, филми и техните епизоди, видеоигри и т.н.,
* вмъкнати цитати (ако се използва [[шаблон:цитат]] няма нужда от форматиране в курсив, то е вложено в кода на шаблона).
| width= "20%" style="border:solid 1px #aaa;" | ''Пример''<br />{{цитат|Пример|}}
|-valign="top"
| width= "80%" | Блокове от програмен код или отделни елементи (променливи, функции, и т.н.) се форматират с равноширок шрифт (с етикети &lt;code>&lt;/code> или &lt;tt>&lt;/tt>)
| width= "20%" style="border:solid 1px #aaa;" | <code>Пример</code><br /><tt>Пример</tt>
|-valign="top"
| width= "80%" | Подчертаването не се препоръчва, тъй като много прилича на стандартното оформление на препратките. В машинописа и ръкописните текстове то се използва вместо курсив за открояване на някои части от текста, но в рамките на хипертекст подчертаването по-скоро пречи отколкото помага.
| width= "20%" style="border:solid 1px #aaa;" | <u>Пример</u>
|-valign="top"
| width= "80%" | Не са желателни както изцяло главните букви, така и умалените главни. В [[нетикет]]а употребата на главни букви често се възприема като крещене, агресия. Форматирането трябва да бъде прилагано с мярка, за да не отклонява вниманието от същественото, а именно енциклопедичния текст.
| width= "20%" style="border:solid 1px #aaa;" | ПРИМЕР<br /><span style="font-variant: small-caps;">Пример</span>
|-valign="top"
| width= "80%" | Номерация с числа се използва когато е точно определен броят и последователността на елементите от дадено множество, например списъка от песните в даден албум. Изброяването с точка (bullet, булет) е уместно когато е списъкът не претендира за изчерпателност или редът на елементите му не е строго фиксиран.
| width= "20%" style="border:solid 1px #aaa;" |
# Пример 1
# Пример 2
 
* Пример А
* Пример Б
|}
 
=== Заглавия на раздели и съдържание ===
 
За предпочитане е заглавията да са колкото се може по-сбити и ясни, като е добре в отделните раздели да се поставя сравнимо по обем и относителна тежест съдържание. Твърде големите по обем раздели често биват структурирани в подраздели, за да бъдат в по-удобен за четене, разбиране и редактиране вид. Навлизането в големи дълбочини на подразделите обаче не е желателно; обикновено статиите се нуждаят от най-много три нива на дълбочина на разделите.
 
Не е желателно и заглавията на разделите да съдържат форматиране и препратки.
 
При наличие на повече от три раздела (на едно ниво) в страницата, непосредствено преди първия раздел автоматично се генерира съдържание на страницата, оформено в плаващо, подравнено вляво сиво каре. То може да се скрива, но по подразбиране е отворено и също представлява графичен елемент на страницата, с който нейният дизайн трябва да се съобразява.
 
Въпреки че това не си личи в режим на четене, препоръчително е в [[Уикипедия:Режим на редактиране|режим на редактиране]] да се оставя по един празен ред между заглавието на раздела и последващия го текст, което допринася за по-лесното ориентиране из съдържанието на отворената за редактиране статия. Ето така:
 
<pre>=== Заглавия на раздели и съдържание ===
 
За предпочитане е заглавията да са колкото се може по-сбити и ясни, като е добре в
отделните раздели да се поставя сравнимо по обем и относителна тежест съдържание. ...
</pre>
 
== Разполагане на графичните елементи ==
 
Мястото на отделните елементи в кода на страницата (отворена в режим на редактиране) почти винаги точно отговаря на мястото им и в цялостния дизайн в режим на четене. Най-честото изключение е когато поредица от картинки в един раздел, за които е указано да се появяват една под друга, прелеят към следващия раздел и избутат още по-надолу други картинки, които са предвидени да се появяват в него. Как потребителите ще виждат дизайна на страницата зависи от много неща, с които редакторът няма как едновременно да се съобрази, но все пак има някои общи насоки за взаимното разполагане на текстовете и графичните елементи (картинки, таблици, шаблони).
 
=== Картинки ===
 
[[Уикипедия:Картинки|Картинките]] обикновено се форматират плаващи вдясно или вляво, с обтичащ ги отстрани текст, или се групират в галерия, изнесена под основния текст. Кой от двата варианта ще се избере зависи най-вече от съотношението на количеството текстов и снимков материал.
 
Естествен е стремежът картинките да се намират в непосредствена близост до текста, който илюстрират.
Добре е в даден раздел да стоят само картинки, пряко свързани със съдържанието му. В някои случаи многото картинки в даден раздел обаче преливат в следващия. При това, не е препоръчително да се избира вариант плаващи картинки на една и съща височина да стоят и вляво, и вдясно; за предпочитане е зигзагообразното им редуване през параграф, или при 3 и повече картинки за параграф, оформянето им в галерия в края на параграфа. Този подход в много по-голяма степен осигурява всички потребители да виждат страницата по еднакъв начин, без значение от параметрите на компютърната си конфигурация и настройки.
 
Чест проблем е комбинирането на плаваща картинка и списък с точка: възможно е някои потребители да виждат големи бели полета под картинката до края на булетирания абзац. При това, за предпочитане е при такава комбинация картинката да се разполага винаги вдясно, понеже ако е разположена вляво, булетите не изглежда както би трябвало - с малък отстъп, а се наслагват върху нея.
 
Също така, за картинките в началото на параграф, може да се избира дали командата за картинка да се разположи преди или след заглавието на раздела. За по-добро оползотворяване на пространството е препоръчително заглавието да е след картинката, но тогава за да се редактира нещо в картинката всъщност трябва да се отвори горния раздел и в режим на предварителен преглед няма да се вижда добре как промяната се отразява на оформлението (ако това е целта на редакцията).
 
За да бъдат статиите малко по-достъпни за хора с увредено зрение, ползващи екранни четци, съветът е винаги когато това е възможно картинките да бъдат придружавани от [[Уикипедия:Картинки#Пояснителни текстове|алтернативен пояснителен текст]].
 
=== Шаблони ===
 
Някои [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]] са плаващи (обикновено вдясно) и позволяват да бъдат обточени с текст отстрани, а други заемат цялата ширина на екрана, недопускайки „съжителство“ с други елементи на страницата. Традиционно в началото на статията се поставят плаващите вдясно тесни вертикални инфокарета, които позволяват въвеждане на информация за обекта на статията по типизирани параметри. Също така традиционно, в дъното на страницата се поставят хоризонтално ориентираните навигационни шаблони, които според това как са програмирани могат в някои случаи да ангажират пълната ширина на екрана, а в други случаи да се съвместяват с други елементи от страницата - други шаблони, плааващи вдясно картинки и т.н. Ако шаблонът е от втория тип може лесно да се направи самостоятелен на ред чрез [[шаблон:br]] (column/page break) извикан точно преди него.
 
При шаблони от тип „чекмедже“, без значение дали по подразбиране шаблонът е в сгънат или разгънат вид, винаги е по-добре да бъде самостоятелен на ред, а не да дели пространството с други елементи на страницата.
 
Обикновено шаблоните за поддръжка се поставят начело на статията, за да е сигурно, че ще им бъде обърнато необходимото внимание. Генеричният шаблон {{ш2|мъниче}} и [[Уикипедия:Мъниче/Подреждане|тематичните му вариации]] се разполагат в дъното на статията, за предпочитане след командите за категория.
 
=== Таблици ===
 
По принцип разположението на дадена [[Уикипедия:Таблици|таблица]] в страницата зависи най-вече от нейната ширина и дължина. Например, съвсем тесните, но дълги таблици понякога е удачно да се оформят като плаващи елементи, за да може ефективно да се усвоят големите бели полета, които иначе неминуемо ще оставят. Широките таблици с много колони, без значение от дължината им по вертикал, е по-добре да не бъдат плаващи.
 
=== Елементи извън основното поле ===
 
Извън основното поле на статията остават елементи като [[Уикипедия:Категории|категорията]] и [[Уикипедия:Междууики|междуезиковите препратки]]. В кода на страницата те традиционно стоят в края на статията. Където и в кода да се сложат обаче, в режим на четене те винаги ще се появяват отделно, извън основното поле. При стандартния облик Монобук, категорията винаги стои най-долу в сиво каре „Категории“, а междуезиковите препратки винаги трябва да се търсят в левия вертикален фрейм под меню „Инструменти“.
 
== Избор на цветове ==
{{основна|Уикипедия:Цветова таблица}}
Играта с цветовете на фона и текста основно се случва при дизайна на шаблони и таблици. Не би трябвало да се използват излишни цветове за основните енциклопедичните текстове или употребата им трябва да е ограничена и добре обоснована. Някои потребители са страдат от напълно или частично увредено зрение или далтонизъм. Смисловото разграничаване посредством цветове може да попречи на тези потребители да направят разликата. Преди да използвате различен цвят в оформлението си, помислете за други по-предпочитани начини за открояване на дадена информация.
 
Използваните цветови схеми не трябва да създават объркване между препратките и обикновения текст. Синият и червеният фон са особено проблематични, тъй като традиционната цветова схема на препратките в Уикипедия използва червено за вътрешни препратки към несъществуващи страници, тъмносиньо за активни вътрешни препратки и светлосиньо за междууикита и външни препратки. Възможно е да се направи преформатиране по начин, че да се променят цветовете на препратките, но в общия случай това не е оправдано и желателно в статиите.
 
[[Категория:Уикипедия:Редактиране|Оформление]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Оформление“.