Разград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kolega2357 (беседа | приноси) м Reverted 2 edits by 89.215.171.11 (talk) identified as vandalism to last revision by 88.203.246.37. (TW) |
||
Ред 4:
{{обработка|форматиране}}
{{Селище в България
| картинка =
| картинка-описание =
| герб=
| знаме=
| екатте = 61710
| население-нси ={{decrease}}
| надм-височина=270
| население={{decrease}}
| пощ-код=7200
| тел-код=084
Ред 17:
| изт-дължина=26.517
| адрес-община=<!-- "БУЛ."БЕЛИ ЛОМ" 37<br/>п.к. 7200<br/>тел.: xxxx/xx-xx<br/>[mailto:kmet@obshtina.bg е-поща]-->
| bgmaps=x=968726E414AB&y=908226E416AF|sat=43.533,26.517|
| площ =
}}
'''
== Население ==
== География ==
Ред 30:
Градът е разположен в долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]], в [[Историко-географска област|историко-географската]] област [[Лудогорие]]. Намира се на 65 km югоизточно от [[Русе]], на 43 km северно от [[Търговище]], на 49 км северозападно от [[Шумен]], на 129 км северозападно от Варна. Международния европейски път [[Европейски път Е70|Е70]] го свързва с близките пристанищни градове [[Русе]] и [[Варна]]. На около 7 km от града е разположена [[Железопътен транспорт в България|жп]]-линията Русе-Варна.
=== Админстративно деление ===
Кварталите в град
=== Релеф ===
Ред 53:
{{раздел-мъниче}}
== История преди създаването на
Доказано е, че Разград е с относителен топографски континуитет – т. е. в
неговия ареал е имало живот от най – дълбока древност, но с известни прекъсвания и премествания досега.
Ред 366:
Махалите в Разград към началото на 19 в. са били: Ибрахим паша махала, Касъм паша махала, Искендер бег махала, Нукки Един ага махала, Бехрам бей махала, Челеби Мустафа махала, Ел хадж Мухарем махала, Ахмед бей махала, Доброшката махала, Варуш махала.
'''Джамиите в
Старата джамия под основите на сегашната джамия Ибрахим паша е с датировка от края на 14 в. - средата на 15 в. Една от най-старите джамии по българските земи.
Ред 386:
Късъм паша джамиси (без минаре) – след Освобождението е приспособена за болница (старата болница), но по–късно е съборена. Намирала се е близо до пресечката на сегашната ул.„Неофит Рилски“ със сегашната ул. „М. Дринов“. Тази улица води началото си зад Регионалната библиотека „Боян Пенев“ и краят и отива към ул. "Г. Ст. Раковски".
'''Османската баня в
Построена през първата половина на XVII - малко след 1600 г. Тогава е най-голямата на Балканския полуостров. Носи името "Чифте баня", защото е била с две отделения - за мъже и жени. Гьобек ташът (голям кръгъл камък, който е отопляван и върху който се упражняват теляците за хигиената на клиентите) в разградската баня до края на XIX в. е имал следи от римска мозайка (по годишния докалад за града, публикуван в общинския седмичник в. „Разград“ от 1894 г.), което показва, че е бил взет на времето от римска баня в Абритус. Разградският хамам обаче е имал и няколко други малки камъка около големия. Банята е съборена поради скудоумието на разградските комунисти в края на 70-те г. на 20 в.
Ред 395:
го описва и Феликс Каниц
'''Часовниковата кула в
Първата часовникова кула е строена през първата половина на XVIII в. (някъде около 1734 г. или малко преди това). Кулата е била в готически стил. Запазената камбана с надпис 1731 г. е от гр. Оровице, Банат в Румъния. В Югозападна Румъния в окръг Караш Северин (Банат) има градче Oraviţa. Камбаната е донесена именно от този град. През периода 1727 – 1732 г. в Оравица
Ред 467:
===Вероизповедание===
Мнозинството от населението са [[православие|православни]] [[християнство|християни]] спадащи към [[Русенска епархия|Русенската епархия]]. В града има един православен храм "Свети Николай - Чудотворец"<ref>http://church-rz.landbg.com/home.htm</ref>, според източници на мястото на сегашната църква, през [[18 век]] се е намирала вкопана в земята стара ''църквица'', с водещи надолу стъпала. По силата на отоманските закони ''клепало'' не се е биело. Сегашната църква "Св. Николай Мирликийски-Чудотворец" е основана през [[1858]] година и осветена през [[1860]] година. [[Дърворезба]]та на [[иконостас]]а е от [[1862]] година и е дело на майстор [[Генчо Кънев]]. Големите икони от [[1863]] година са изографисани от [[иконопис]]еца [[Захарий Цаньов]]. През [[1875]] година е донесена камбаната от митницата в [[Русе]] и закачена ниско, а камбанарията е построена по-късно.
Мюсюлмански храм е джамията „[[Ибрахим паша джамия]]“, която в момента не е действаща и е третата по големина на Балканите, изградена е през 1616 г., обявена е за паметник на културата, включена е в каталога на [[ЮНЕСКО]]. Действа джамията "[[Ахмед бей джамия]]".
Ред 480:
=== Побратимени градове ===
{{дребно2|
* [[Image:Flag_of_Turkey.svg|20px]] градски район [[Авджълар]] на [[Истанбул]], [[Турция]] от 2000 г.
* [[Image:
* [[Image:Flag of the Netherlands.svg|20px]] [[Асен (Нидерландия)|Асен]], [[Нидерландия]] от 2006 г.
* [[Image:Flag of the United States.svg|20px]] [[Брънзуик (Охайо)|Брънзуик]], [[Охайо]], [[Съединени американски щати|САЩ]] от 1998 г.
* [[Image:
* [[Image:
* [[Image:Flag of Romania.svg|20px]] [[Кълъраш (Румъния)|Кълъраш]], [[Румъния]] от 2007 г.
* [[Image:Flag of Russia (bordered).svg|20px]] [[Орел (град)|Орел]], [[Русия]] от 1968 г.
* [[Image:
* [[Image:
* [[Image:
* [[Image:
* [[Image:Flag of the People's Republic of China.svg|20px]] [[Янджоу]], [[Китай]] от 1975 г.
|}}
== Икономика и инфрастуктура ==
=== Характеристика ===
манското иго е занаятчийски център – ковачество, абаджийство, кожухар-
ство, сапунджийство и др. Поддържа търговски връзки с Русе, Шумен,
Line 711 ⟶ 713:
=== Забележителности ===
[[Файл:Rztårn.jpg|мини|Съвременен вид на часовниковата кула в центъра на
*'''Археологически резерват „[[Абритус]]“'''
**Един от стоте национални туристически обекта е Археологическия резерват „[[Абритус]]“. Адрес: бул. „Априлско въстание“ №70, 08:00-17:30 ч.; неделя с предварителна заявка, има печат за [[Стоте национални туристически обекта]], [[Български туристически съюз]]
|