|
}}
'''Хилендарският манастир''' (на [[Сръбски език|сръбски]]: ''Хиландар''; на [[Гръцки език|гръцки]]: ''Χιλανδαρίου'') е [[Сърбия|сръбски]] [[Православие|православен]] [[манастир]] в [[Атон]], [[Гърция]]. Основан през [[1198]] г. като сръбска ''[[обител]]'' от [[Свети Сава Сръбски|Свети Сава]] и неговия баща, ''великия [[жупан]] [[Стефан Неманя]]'' (с монашеско име Симеон). В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].
== История ==
През 70-те години на [[20 век]] гръцкото правителство предлага да се изгради електропреносна мрежа в [[Света гора]]. ''Светата общност'', управляваща монашеската република отказва и оттогава всеки манастир се захранва с автономни електрогенератори. Така Хилендар е електрифициран през 80-те години на [[20 век]]. През [[2004]] година става инцидент с електрическа отоплителна печка в старата част на манастира. Избухва силен пожар, който значително поврежда северозападното жилищно крило. И в момента продължават да се извършват възстановителните работи.
Стари извори споменават за манастира още през Х в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко), сина на великия [[жупан]] [[Стефан Неманя]] (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" сръбска обител под същото име.
ХилендарскиятНаред със Зографския манастир и "Хилендар" е часттясно исвързан отс [[История на България|българската история]]. При падането на [[българско землище|български]]те и [[средновековни сръбски земи|сръбски]] земи под [[турско робство]] голям брой [[българи|български]] [[монах|монаси]] се подвизават в него. През XVIII в. той е щедро даряван от български търговци като [[хаджи Вълчо]] и др. След закриването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]] (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г. По тази причина Хилендар е средище на българското [[Възраждане]]. Много видни [[българи]] от това време го посещават или обитават: [[Софроний Врачански]], [[Неофит Бозвели]], [[Иларион Макариополски]] и други. [[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]] пише там своята [[История славянобългарская]]. Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 година.
== Ценности и реликви ==
==Изследвания==
В манастирската библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.
Сред множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Света Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската република.
==Литература==
* [http://books.google.com/books?id=ZsAGAAAAcAAJ&dq=intitle%3Akratkoe&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Кирил Михайлович. Краткое описание святыя и преславныя лавры царския Хиландара. Буда, 1814.]
* Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978
| 