Петър и Боян: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Петър и Боян''' са български боляри от края на Х век в североизточните български земи засви...
 
Редакция без резюме
Ред 4:
След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 Април 2004</ref>, които са връзката на [[комитопули]]те с останалите български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.<br />
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар Самуил.<br />
"Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>

Дали този Боян да е князът [[Боян Магесник]], Баян или Боян Мага, известен и с християнското си име ''Венеамин'', сина на Цар [[Симеон Велики]] от втория му брак с [[Мариам (Симеон I)|Мария Сурсувул (Мариам Сурсопал)]], не може със сигурност да се установи, но това е малко възможно защото чичото на царете [[Борис ІІ]] и [[Роман]] е роден още към 910 г.
 
==Източници==