Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Транспортната стачка от 1919-1920 годинаг.''' е масова [[стачка]] на служителите от [[Български държавни железници|железниците]] и [[Български пощи|пощите в [[България]].
 
СтачкатаПричина сеза коренистачката ве силното влошаване на жизнените условия на работниците след [[Първата световна война]].
 
На [[24 декември]] [[1919]] г. [[ОРСС|Общия работнически синдикален съюз]]и [[БКП(т.с.)]] организират в [[София]] голяма протестна демонстрация с искания за социални придобивки. Стачката остава в историята на България като Голямата транспортна стачка. Пряк организатор и водач на стачката е [[Жеко Димитров]]. Правителството на [[Стамболийски]] разпръсква демонстрацията със сила. [[БЗНС]] обявява военно положение, мобилизира армията и [[Оранжевата гвардия]] и ги съсредоточава в столицата, като започва масови репресии срещу комунистите. На [[25 декември]] [[1919]] софийските железничари организират митинг с искания за прекратяване на репресиите, отмяна на военното положение и предоставяне на социални придобивки на работниците. Същия ден транспортните работници от [[Горна Оряховица]], [[Дупница]], [[Стара Загора]], [[Нова Загора]], [[Русе]], [[Пазарджик]], [[Плевен]] и [[Лом]] обявяват стачка. В знак на солидарност обявяват стачка и миньорите от [[Перник]] и [[Бобов дол]].
 
На [[27 декември]] ЦК на [[БКП(т.с.)]] и Съюзът на транспортните работници обявяват обща транспортна стачка в страната. Около 25 000 служители на железниците, пощите и телеграфите прекратяват работа. Всички железопътни, телеграфни и телефонни съобщения в страната са преустановени. Икономическият живот в страната започва да замира. На [[29 декември]] БКП(т.с.) обявява [[обща политическа стачка]]. [[БРСДП (ш.с.)]] се обявява против нея и опитва да ѝ противодейства посредством влиянието си сред печатарските работници. На [[3 януари]] [[1920]] БКП обявява край на политическата стачка.