|
|резултат= Убедителна българска победа
|страна1=[[Втора българска държава|България]]
|страна2=[[ЕпирскаЕпирско империядеспотство]]
|командир1=[[Иван Асен II]]
|командир2=[[Теодор Комнин]]
|жертви2=неизвестни
}}
'''Битката при Клокотница''' се е състояла на [[9 март]] [[1230]] г., недалеч от река [[Клокотница (река)|Клокотница]] и едноименното [[Клокотница|село]], между българската войска, водена от цар [[Иван Асен II]], и войската на [[Епирско деспотство|епирския владетел]] [[Теодор Комнин]]. Българите напълно разгромяват епирскатаепирското империядеспотство, като пленяват епирския василевс заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.
== Предистория ==
Нарастващото влияние на [[Иван Асен II]] върху [[Сърбия]] и [[Латинската империя]] започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император [[Балдуин II]], като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва армиятавойската си срещу [[Втора българска държава|България]] с надежатанадеждата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.
== Ход на битката ==
В ранните часове на 89 март (денят на [[св. 40 мъченици]]) двете враждуващи армиистрани се срещат край река Клокотница — на 10 км. западно от [[Хасково]]. За да окрили по-малобройната си войска от [[българи]], Иван Асен II заповядва пергаментапергаментът с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие. В последвалата битка българският цар проявява хитрост и отличнаотличен военнавоенен тактикаподход, обръщайки в бягство [[ромеи]]те и франкските рицари – -наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан “и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише [[Византия|византийският]] хронистлетописец [[Георги Акрополит]].
В чест на голямата победа, Иван Асен II заповядва да се изгради (или обнови) [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. Четиридесет мъченици“]] в престолния град [[Търново]]. Върху една от колоните иѝ е издълбан [[Търновски надпис на цар Иван Асен ІІ|надпис]], който гласи:
:''"В лятолето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."''
Според една легенда, ранените български войнивоини са лекувани край днешните Хасковски минерални бани. Част от местния фолклор е и големият събор “Банско одуше”, за който се говори, че се провежда от векове в памет на загиналите в битката при Клокотница.
== Паметник ==
И днес пътуващите по магистрала Е – 80Е–80 могат да видят бронзовия барелеф на Иван Асен II, издигнат близо до историческото място, за да напомня за великата му победа край Хасково.
{{Портал Военна история на България}}
| 