Арабско-израелски конфликт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 145:
След засилване на насилието между израелската армия и палестински екстремисти, Израел увеличава апарата си за сигурност около Западния бряг, като превзема много части от зона А. Израел създава сложна система от блокади и контролно-пропусквателни пунктове около големите палестински райони, с цел да предотвратят насилието и да защитят израелските селища. От 2008 г. насам израелската армия бавно връща правомощията на палестинските сили за сигурност.
 
Израелският министър-председател [[Ариел Шарон]] започва политика на изтегляноизтегляне от ивицата Газа през 2003 г. Тази политика е напълно въведена напълно през август 2005 г. Изявлението на Шарон за изтеглянето от Газа идва като шок за неговите критици. Година преди това, той казва че съдбата на най-отдалечените селища в Газа, ще се разглежда в същата светлина, както това в Тел Авив. Официалното обявление за евакуацията на седемнадесет селища в Газа и още четири в Западния бряг през 2004 г. представлява първият обрат в заселническото движение от 1968г насам. Това изявление разцепва партията му. То е подкрепено от министърът на индустрията и търговията [[Ехуд Олмерт]] и министърът по въпроси на миграцията [[Ципи Ливни]], но е осъденаосъдено от външният министър Силван Шалом и министърът на финансите [[Бенямин Нетаняху]]. Също така не е сигурно дали това не е просто началото на по-нататъшна евакуация.
 
През юни 2006, поддръжници на Хамас инфилтрират армейска станция близо до израелската част на ивицата Газа и отвличат израелския войник Гилад Шалит. Двама военни са убити по време на атаката, докато Шалит е ранен след като танкът му е уцелен с гранатомет. Три дена по късно Израел започна операция „Летен дъжд“ за да освободи Шалит. Той е държан като заложник от Хамас, които отказват достъп на Червеният кръст до него до 18 октомври 2011 г., когато е освободен за 1027 палестински затворници.