Уикипедия

Томас Стафорд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 20 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q316417.
Wstrwald (беседа | приноси)
62 редакции
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{ Космонавт
|име = Томас Стафорд
|картинка = Thomas_StaffordThomas Stafford.jpg
|ширина = 230px
|заглавие =
Ред 18:
|селекция = [[Списък на астронавти по селекция|Група НАСА-2]]
|мисии = [[Джемини 6А]], [[Джемини 9А]], [[Аполо 10]], [[Аполо-Союз]]
|емблема = <center>[[картинка:Ge06PatchGemini emb6A patch.png|30px]] [[картинка:Ge09Patch orig.png|30px]] [[картинка:Apollo-10-LOGO.png|30px]] [[картинка:ASTPpatch.png|30px]]</center>
|дата на пенсиониране = [[1 ноември]] [[1975]]
}}
Ред 25:
 
== Биография ==
Стафорд е роден на [[17 септември]], [[1930]] г. в [[Уедърфорт (Оклахома)|Уедърфорт]] в щата [[Оклахома]].
 
Получава бакалавърска степен от Американската военноморска академия през [[1952]] г. <ref>http://www.jsc.nasa.gov/Bios/htmlbios/stafford-tp.html</ref>
Ред 35:
 
===Първи полет===
През [[1965]] г. той е бил резервен пилот на мисията "[[Джемини 3]]".
 
Между 15 - 16 Декември 1965 г. е пилот на мисията на "[[Джемини 6А]]", командир е [[Уоли Шира|Уолтър Шира]]. Астронавтите по време на полета се приближават на разстояние до 30 см, с корабът "[[Джемини 7]]", пилотиран от [[Франк Борман]] и [[Джеймс Ловел]]. Съвместната им работа продължава общо 5 часа и 18 минути.
Ред 63:
| [[15 декември]] [[1965]]
| «[[Джемини 6А]]»
| [[картинка:Ge06PatchGemini emb6A patch.png|център|40px]]
| Пилот
| 1 денонощие 1 час 51 мин 24 сек.
Ред 95:
Стафорд поема командването на Изпитателния център за полети на ВВС на [[4 ноември]] [[1975]] г. Той е повишен в чин [[генерал-майор]] на [[9 август]] [[1975]] г., а на [[15 март]] [[1978]] в [[генерал-лейтенант]]. Заедно с [[Ричард Трули]] и [[Сюзан Хелмс]], Т. Стафорд достига най - високото военно звание от всички американски астронавти. От ВВС се оттегля през 1979 г.
 
Той е съосновател на техническа консултантска фирма ''Stafford, Burke, and Hecker, Inc.'' в Александрия, щата [[Вирджиния]]. Той е в Съвета на директорите на шест предприятия, членуващи в Нюйоркската фондова борса, както и две други, включително и ''Seagate Technology, Inc''. Последната е най-големият независим производител на твърди дискове (хард-дискове) в света. Той е бил съветник на редица правителствени агенции, включително НАСА и ВВС-командването. Той е бил съветник по отбраната на [[Роналд Рейгън]] по време на президентската кампания 1980 г. и член неговия екип по време на на Рейгъновото управление. През юни 1990 той става член на комисията, която изследваше границите на бъдещите цели за пилотирани космически полети за следващите 30 години.
 
От средата на 90-те години е в консултативния съвет на НАСА по време на програмата "Мир-Шатъл" (консултативен съвет на NASA и работна група по време на мисиите със среща и скачване на [[космическа совалка|совалките]] със [[орбитална станция|станцията]] [[Мир (орбитална станция)|"Мир"]]).
 
По-късно ръководи консултативен съвет за изграждането на [[МКС|Международната космическа станция]]
 
==Награди и отличия==
Ред 106:
* медал "За извънредни заслуги" на ВВС на САЩ;
* кръст "За изключителен принос" на ВВС на САЩ;
* медал "За заслуги" на ВВС;
* два медала на НАСА "За изключителни заслуги"
* два медала на НАСА "За особени заслуги";
* медал на НАСА "За изключително лидерство";
* медал "За заслуги в усвояването на космическото пространство" на Руската Федерация.
 
==Източници==
<div class="references-small">
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Томас_Стафорд“.