Разлика между версии на „Будапеща“

м
редакция без резюме
(махам твърдения без източник)
м
}}
 
'''Будапеща''' ({{lang-hu|Budapest}}) е най-големият град и [[столица]]та на [[Унгария]]. Разположен е в [[Панонска низина|Среднодунавската низина]], на двата бряга на река [[Дунав]], и заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) - това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два [[история|исторически]] [[град]]а разположени на двата бряга на [[Дунав]] - [[Буда (град)|Буда]] и [[Пеща]], които се обединяват през [[1873]] година. Пеща е съставлява около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и старата ѝ част (Обуда) са разположени на западния бряг на реката  по-хълмистата част на града, където са разположени КралскияКралският дворец и ГелерГелерт.
 
== Наименование ==
Името „Будапеща“ е съчетание от имената „Буда“ и „Пеща“ в резултат от обединяването на двете селища на брега на [[Дунав]]а през [[1873]] г. То се предхожда от няколко по-ранни споменавания, едно от които е от [[1831]] г. в книгата „Свят“ от [[граф]] [[Ищван Сечени]].
 
Произходът на имената „Буда“ и „Пеща“ са неясни. Средновековните хроники сочат, че името „Буда“ произлиза от това на своя основател Бледа, или Буда, брат на хунския владетел [[Атила]]. Друго обяснение допуска, че името произлиза от славянската дума „вода“, което е превод на латинското име „Aquincum, ''Аквинкум''“ название на главното римско селище в региона.<ref>Györffy György, ''Pest-Buda kialakulása: Budapest története a honfoglalástól az Árpád-kor végi székvárossá alakulásig,'' Budapest, Akadémiai, 1997, 242.</ref>
 
Редица предположения съществуват и за произхода на името „Пеща“. Една от тях твърди, че името датира от римско време, тъй като е съществувала крепост в този регион е имало крепост, наречена Контра Аквинкум, която била назована като „Πέσσιον, ''Песион''“ от [[Клавдий Птолемей]].<ref>William Smith (ed.), ''A Dictionary of Greek and Roman Geography'' (London : I.B. Tauris, 2006) [Facsim. of ed. published: London : John Murray, 1872.]</ref> Според друга теория, „Пеща“ произлиза тоот славянската дума „пещера“ или от думата „печь, пещ“, във връзка с пещера, в която горели огньове, или с местна варова пещ. В староунгарския език е имало сходна дума със значение на пещ/пещера, а оригиналното старонемско название на местността е било „Ofen“. По-късно, с немското название „Ofen“ започнал да се назовава Буда.
 
== География ==
Будапеща заема 525 km² в централната част на Унгария и е оградена от градска агломерация, разположена на територията на област [[Пещ (област)|Пещ]]. Градът има диаметър 25 km в направление север-юг и 29 km в направление изток-запад. Река [[Дунав]] преминава през него от север на юг, като в Будапеща са разположени три дунавски острова - [[Обуда]], [[Маргит]] и най-северната част на [[Чепел]]. Ширината на реката в най-тясната и&#768; част е едва 230 m.
 
Градът е съставен от две части равнинната [[Пеща]] на източния ляв бряг на Дунав и хълмистата [[Буда (град)|Буда]] на десния бряг на реката. Теренът на Пеща постепенно се издига на изток, като най-източните и&#768; части са на същата височина като ниските хълмове на Буда. Възвишенията на Буда, образувани през [[триас]]а, са изградени главно от [[варовик]] и [[доломит]], в които има формирани [[Пещера|пещери]] и други [[карст]]ови образувания. Най-високата точка на Будапеща е хълмът Янош с надморска височина 527 m, а най-ниската  река Дунав с надморска височина 96 m.
 
=== Климат ===
Климатът в Будапеща е умереноконтинентален. Характерни са високи температури през лятото и ниски през зимата. Сравнително често се наблюдават снеговалежи в периода от декември до февруари, когато температурите падат до −15 °C. Метеорологичните условия през пролетта са променливи с рязко повишаване на температурата. Лятото, продължаващо от май до средата на септември, е топло до много топло с температури надвишаващи 30 °C. Влажността на въздуха обикновено е ниска през сезона. През есента, максималните температури надвишават 20 °C. През ноември количеството на валежите са повишава и понякога могат да се наблюдават и снеговалежи, а температурата спада рязко спада (с около 10 °C). Времето през зимата е променливо. Атлантически [[циклон]]и могат да причинят затопляне и температурите през януари могат да достигнат до 15°C през януари. Наблюдават се снежни бури, често предизвикани от студени атмосферни фронтове над [[Русия]].
 
{{Климатична таблица
Около [[900]] г. областта е завладяна от [[маджари]]те. Буда, където има кралски замък от [[1247]] г., става столица на Унгария през [[1361]] г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от [[Османска империя|османците]] спира растежа на града. Пеща е превзета през [[1526]] г., а Буда през [[1541]] г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от [[Австрия|австрийските]] [[Хабсбурги]] през [[1686]] г. Пеща е практически обезлюдена.
 
През [[18 век|18]] и [[19 век]] най-бързо се развива Пеща, която от [[1723]] г. е административнияадминистративен център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението и&#768; нараства 20 пъти, достигайки 600&nbsp;000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.
 
Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на [[Унгарска революция|унгарскатаУнгарската революция]] през [[1849]] г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на [[Австро-Унгария]] от [[1867]] г., на [[17 ноември]] [[1873]] г. Към края на [[19 век]] населението на Будапеща е около 730&nbsp;000&nbsp;души.
 
[[Картинка:Kettenbr%C3%BCcke_Budapest_bei_Nacht.jpg|мини|300px|Мостът „Сечени“]]
 
През [[20 век]] разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като ''УйпещаУйпещ'' нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а ''КишпещаКишпещ'' над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през [[Първа световна война|Първата световна война]] и загубата на повече от половината от територията на страната ([[1920]] г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към [[1930]] г. градът има 1 милион жители с още 400&nbsp;000 в предградията.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] впрез 1912 годинаг,. един човек от Будапеща е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
 
Днешния си размер Будапеща достига на [[1 януари]] [[1950]] г., когато към Будапещанея са присъединени 7 близки града и 16 близки села.
 
Около една трета от двестахилядното [[евреи|еврейско]] население на Будапеща е избито в [[нацизъм|нацисткия]] геноцид по време на окупацията на града от [[Германия]] през [[1944]] г. Будапеща понася тежки разрушения по време на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от [[1956]] г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена [[емиграция]] и отрицателен [[естествен прираст]].
 
=== Райони ===
При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделенразделена на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.
 
Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.
 
През 1930 г. се създватсъздават 4 нови района. Районите XI и XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X — западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.
 
Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъеднинениприсъединени 7 близки града и 16 села.
 
Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъеднинениприсъединени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образувтобразуват нови 8 нови райна:района – от номер XV до номер XXII.
 
След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новияновият район XXIII.
 
Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това ''де факто'' Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.
{{раздел-мъниче}}
 
Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от [[промишленост]]та на Унгария. Тук са центровете на [[машиностроене]]то, [[металургия]]та и [[лека промишленост|леката промишленост]]. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са изградили своите заводи в града.
Тук са центровете за [[машиностроене]], [[металургия]]та и леката промишленост.
Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда.
Много световни компании за производство на битова техника са разположили своите заводи тук.
 
== Инфраструктура ==
{{раздел-мъниче}}
 
Будапеща винаги е била основен транспортен възел на [[Централна Европа]]. Край града преминават десет международни жп линии и осем автомагистрали.
Будапеща е и важно пристанище на река [[Дунав]]. Край града е изградено модерно [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|летище]].
Край града преминават десет международни ЖП линии и осем автомагистрали.
Будапеща е и важно пристанище на река [[Дунав]].
Край града е изградено модерно [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|летище]].
 
== Култура ==
{{раздел-мъниче}}
 
В Будапеща се намират архитектурни паметници като внушителния комплекс на [[Унгарски парламент|УнгарскиятУнгарския парламент]], [[Рибарски кули|Рибарският бастион]], Кралският дворец, църквата „[[Свети Матияш]]“, катедралата „[[Свети Стефан (Будапеща)|Свети Стефан]]“, Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващиявпечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на [[Музей за изящни изкуства (Будапеща)|Музея за изящни изкуства ]], притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на [[Рафаел]], [[Диего Веласкес]], [[Ел Греко]], [[Гоя]], [[Ван Дайк]], [[Огюст Роден]] и много други.
 
На около 20 km извън града се намира пистата за [[Формула 1]] „[[Хунгароринг]]“, изградена през [[1986]] г. За състезанията, провеждани ежегодно в средата на август, пристигат около 120&nbsp;000 зрители. На един от островите в р. [[Дунав]] – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни.
 
== Известни личности ==
; Родени в Будапеща
* [[Денис Габор]] (1900-1979), физик
* [[Арпад Гьонц]] (р. 1922), политик
* [[Исидор Гунсберг]] (1854-1930), британски шахматист от унгарски произход
* [[Феликс Каниц]] (1829-1904), археолог и етнограф, роден в Пеща
 
; Други хора, свързани с Будапеща
* [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] (1890-1944), български дипломат и политик, управлява легацията през 1933-1935 г.
* проф. [[Александър Танев]] (1928 Будапеща - 1996 София), композитор
 
409

редакции