Българско кино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
===Социалистически реализъм (1948-1989)===
До 1989 г., когато киното беше държавно, финансирано изцяло от бюджета, в страната имаше над 3000 киносалона. Социалистическият реализъм бе единствено разрешения художествен метод у нас. „От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“ – съветваше В. И. Ленин – главен идеолог на съветския комунизъм. Тази идея бе развита – дори във всяко българско село имаше кино.
От 1972 г. тръгнаха и студийните кина в столицата („Витоша“ и „Левски“), където прожектираха арт-филми. По-късно малките зали в окръжните градове също станаха студийни кина.
Годишно у нас до 1989 се произвеждаха около 25 игрални филма.
Кинопродукцията тогава, сравнена с днешните критерии, бе на много ниско техническо и технологично ниво. Лентата бе съветска „Свема” или „Орво” от ГДР – с много лошо качество, не можеше да се сравнява със западната „Кодак” по нищо. Кинопрожекционните машини бяха несъвършени, в селата спираха прожекцията на всяка ролка за пренареждане, понеже имаха една машина.Все пак киното за много хора беше прозорец към света, най-вече преди епохата на телевизора.Най-неприятна обаче беше ширещата се идеологическата цензура, прокарвана от партийните органи на БКП – от столицата чак до най-малкото селище. Цензурата проверяваше главно дали в съдържанието на филмите има нещо против властта. Тази цензура може и да не пусне някои филми до зрителите (например филмите „Партизани” и „Привързаният балон” на Бинка Желязкова или „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков.
Цели 10 години беше „замразен“ сериалът „Селцето“, 1980 г., на реж. Иван Терзиев (Мъже без работа, Силна вода), въпреки че киновариант беше поканен през 1987 за секцията „Особен поглед“ в Кан. „Смърт няма“ (1963, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) бе свален 4 дни след премиерата заради „песимизъм и мрачна атмосфера“.
Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог” на Методи Андонов, “ Всичко е любов” , “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов) , “ Опасен чар” и “Господин за един ден” (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“ . Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог” с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена.
Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност”), Георги Дюлгеров („Авантаж”), Христо Христов („Последно лято”, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки”) и много други. Например „Хотел Централ“(1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката
==="Киното на прехода" (1990-2007)===
| |||