Разлика между версии на „Бенито Мусолини“

м
редакция без резюме
(кат.)
м
}}
 
'''Бенито Амилкаре Андреа Мусолини''', наричан "Дуче"„Дуче“ (вожд), управлява Италия като диктатор от [[1922]] до [[1943]] г. Той създава [[фашизъм|фашистката]] държава със силата на държавен терор и [[пропаганда]]. Използвайки своята [[харизма]]тичност, абсолютния контрол върху медиятамедиите и сплашването на политическите си противници, той разрушава съществуващото [[демокрация|демократично]] държавно управление.
Влизането му във [[Втора световна война|Втората световна война]] на страната на [[Нацистка Германия]] прави Италия мишена за нападения на [[Антихитлеристка коалиция|Съюзниците]] и става причина за поражението му и за неговата смърт.
 
== Предистория и смърт ==
На [[28 април]] [[1945]] г. въвв [[Таила „Белмонте"„Белмонте“]] в [[Донго]], близо до [[Лаго ди Комо]], партизанският полковник Валерпо ([[Валтер Аудизио]]) изпълнява присъдата на [[Комитет за национално освобождение на Северна Италия|Комитета за национално освобождение на Северна Италия]] и от три крачки поваля с [[автоматично оръжие|автоматен]] откос (след като преди това два пистолета засичатса засекли) не само [[министър-председател|министър-председателя]] на „[[Италианска социална република|Италианската социална република]]" Мусолини, но и хвърлилата се насреща негова любовница [[Кларета Петачи]]. Смъртта е незабавна, а [[труп]]овете, обесени с краката нагоре, са изложени на „[[Пиацале Лорето]]" в [[Милано]].
Мусолини някога „скромно"„скромно“ заявявал: „От живота си ще направя майсторска творбашедьовър!"“.
 
== Италия до Първата световна война ==
 
На [[29 юли]] [[1883]] г. в селцето [[Довия]] на провинция [[Форли-Чезена]], област [[Емилия-Романя]]) в семейството на [[Алесандро Мусолини]] се ражда момче, кръстено Бенито („благословен"„благословен“, кръстенна еимето на [[мексико|мексиканския]] национален герой [[Бенито Хуарес]]). В паспорта му след много години ще запишат: лице - дълго, нос - голям, брадичка - изпъкнала, очи - черни, вежди - черни, чело - ниско, височина - 1,69 м. Майката е начална [[учител]]ка. Бащата е социалист с [[анархизъм|анархистки]] уклон, работещ като [[обущар]]. „Да, произлизам от народа - ето кое ми даде основните козове в живота" -живота“, споделя Мусолини с [[Германия|германския]] писател [[Емил Лудвиг]]. Бенито завършва средно образование през 1902 г. и тъй като не иска да отслужи двегодишната си [[военна служба]], заминава за [[Швейцария]]. За [[дезертьор]]ството си е осъден задочно на една година [[затвор]]. Без пукната пара в джобовете си, той е [[скитник]] и работник с краткотрайни професии, главно [[зидар]]. Движи се из социалистическите кръгове на [[емигрант]]и и [[студент]]и от различни страни, изучава [[френски език|френски]] и [[немски език]], чете анархо-[[Синдикализъм|синдикалистка]] и [[Марксизъм|марксистка]] литература. Темпераментна личност, той не се страхува да използва юмруците си при „контакти" с [[полиция]]та. Това му струва арести в [[Берн]], [[Лозана]], [[Женева]] и изпъждане от няколко [[Кантон (административна единица)|кантона]].
Бенито завършва средно образование през 1902 г. и тъй като не иска да отслужи двегодишната си [[Военна повинност|военна служба]], заминава за [[Швейцария]]. За [[дезертьор]]ството си е осъден задочно на една година [[затвор]]. Без пукната пара в джобовете си той е [[скитник]] и работник с краткотрайни професии, главно [[зидар]]. Движи се из социалистическите кръгове на [[емигрант]]и и [[студент]]и от различни страни, изучава [[френски език|френски]] и [[немски език]], чете анархо-[[Синдикализъм|синдикалистка]] и [[Марксизъм|марксистка]] литература. Темпераментна личност, той не се страхува да използва юмруците си при „контакти“ с [[полиция]]та. Това му струва арести в [[Берн]], [[Лозана]], [[Женева]] и изпъждане от няколко [[Кантон (административна единица)|кантона]].
 
През 1904 г. на крал [[Виктор Емануил III]] се ражда син. От обявената в чест на [[престолонаследник]]а [[амнистия]] се възползва и Мусолини, завръща се в Италия и отслужва военната си служба. От 1906 г. е селски [[учител]] в родния си край и като член на [[Италианска социалистическа партия|Социалистическата партия]] е под наблюдението на [[полиция]]та. През 1907 г. издържа [[приемен изпит|приемните изпити]] в [[Болонски университет|Болонския университет]] и след няколкомесечни курсове получава правоспособност на гимназиален учител по [[френски език]], но тръгва по пътя на професионалния революционер. Вече известен деец на Социалистическата партия, опитва „прелестите"'„прелестите“ на италианските затвори, а по-късно и на австро-унгарските - като профсъюзен ръководител в [[Тренто]] (тогава под властта на [[Австро-Унгария]]). Завърнал се в Италия, работи последователно в няколко по-големи социалистически вестницивестника.
 
През 1911 г. във Форли получава присъда от една година затвор за организирана акция срещу [[Итало-турскитурска войнивойна|италоИтало-турската война]] в [[Либия]]. В затвора лежи 6 месеца (за същата битка с полицията е осъден и [[Пиетро Нени]] - тогава републиканец, от 1931 г. генерален секретар на Социалистическата партия). Когато споделя с [[Емил Лудвиг]] спомени за различни затвори, в които е попадал, между другото отбелязва, че [[глад]]ът е бил добър [[възпитател]] - почти колкото затвора и неприятелите, а затворът бил като морското пътуване - учи на търпение. На въпроса на писателя, затова ли изпраща своите политически противници, в затвора, Мусолини отговаря с усмивка : ''Намирам го за логично - отначало мен ме вкарваха, сега аз вкарвам!''
 
От 1912 г. Мусолини е [[главен редактор]] на централния социалистически вестник „[[Аванти]]", издаван в Милано. С повърхностни познания по [[марксизъм]], но отличен публицист, той бързо увеличава тиража. В ИСП се нарежда в най-лявото крило и допринася за изключването на най-десните - [[Бисолати]] и [[Бономи]]. Привърженик на „философията на живота"живота“, за него социализмът е преди всичко „движение, борба, действие"действие“. След една акция на анархисти в [[Ню Йорк]] възкликва: „Една бомба струва повече от сто речиречи“." Обяснява, че когато започне „великата социалистическа симфония"симфония“, социалистите ще свирят със „стоманени инструменти"инструменти“. Готов е да обсъжда „живота и мъртвото в марксизма"марксизма“ и да приеме, че марксизмът е отражение на особените условия в [[Англия]]. По-късно ще твърди, че [[буржоазия]]та се разслоява на „консервативна"„консервативна“ - осъдена от историята, и на - „нова, млада, индустриална и дръзка"дръзка“.
 
== Мусолини и Първата световна война ==
Когато започва [[Първа световна война|Първата световна война]], бързо е увлечен от [[шовинизъм|шовинистичния]] поток и скъсва със социализма. На [[15 ноември]] [[1914]] г. се появява вестникът му „''Il Popolo d'Italia''" (Ил Пополо д'Италия, „Италианският народ"народ“) с мото две „бойни"„бойни“ мисли, които ще останат негова програма за цял живот негова програма - на [[Луи-Огюст Бланки]]: „''Който има меч, има хляб''" и на [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]]: „''Революцията е идеята, спечелила щикове''". В уводната статия Мусолини започва кампанията си за присъединяването на Италия към [[Антантата]]": участието във войната било борба за свободата на Европа, ако триумфирала [[друотската реакция]], това щяло да „понижи"„понижи“ равнището “нана човешката цивилизация”цивилизация. В следващата статия пише: „''Неутралните никога не са доминирали събитията. Винаги са ги изтърпявали. Кръвта е, която пуска в движение кънтящите колела на историята.''" Той обвинява социалистите в догматизъм - те били мумии с лице, обърнато винаги към един и същ хоризонт, предъвкващи механично формули, подобно на молитви. Използва и аргументацията на големиятголемия националист [[Корадини]], който вижда в идващата война възможност да се решат социалните проблеми на италианското общество.
През януари 1915 г. Мусолини създава своето първо „фашо” (от „фашо литорио"литорио“ - „ликторски сноп"сноп“) и достига до основните елементи на фашизма - социалната демагогия и национализма. Сприятелява се с един от най-видните италиански поети - [[Маринети]], основател на [[футуризъм|футуризма]] (своеобразен поетичен бунт срещу артистичната и морална традиция на буржоазната цивилизация). Футуристите участват в политическите борби и издигат лозунги за обновяването на Италия. Маринети „украсява"„украсява“ редакторския кабинет на Мусолини с черно знаме с череп и кости, на бюрото му поставя пистолет и различни саморъчно направени бомби, а по стените надписи от рода на: „Всички мъже са идиоти. Някои са забавни идиоти. Пазил ме бог от досадни идиотиидиоти“." И преди Мусолини са организирани различни групички - „фаши"„фаши“, в името на различни идеи. „Фашите"„Фашите“ на Мусолини биха останали почти незабелязани в историята на Италия, ако войната не бе променила решително икономическия и обществено-политическияполитически климат в страната и в света.
 
На [[26 април]] [[1915]] г. в [[Лондон]] „Антантата"Антантата печели дипломатическата битка за Италия. На 23 май [[1915]] г. Италия започва война с [[Австро-Унгария]], а през август следващата година - и с [[Германия]]. Мусолини, въпреки желанието на народа за мир, тържествува: „Ние ти поднасяме, о, майко Италия, без страх и съжаление живот и смъртсмърт“." С яростната кампания за война печели известност в цяла Италия и особено сред асовете на [[военнопромишленВъоръжени сили#военно-промишлен комплекс|военнопромишлениявоенно-промишления комплекс]]. Във войната участва в [[пехота]]та, повишен е в [[ефрейтор]] и на 23 февруари 1917 г. при експлозия на една италианска [[минохвъргачка]] - както сам пише в своя „Боен дневник"дневник“, е „облян с дъжд от стоманени късове и отхвърлен далеч на няколко метра"метра“. Няколко месеца Мусолини лежи по корем в болница, но ще може да твърди, че за Отечеството е пролял кръвта си, макар и от твърде деликатно място. На 7 март Крал Виктор Емануил III лично му поднася на 7 март поздравления. След това Мусолини се връща при вестника си, който не е прекратил съществуването си. От август 1918 г. подзаглавието „Социалистически ежедневник"ежедневник“ е сменено с „Ежедневник на бойците и производителите"производителите“. Тази смяна е многозначителна - и формално Мусолини скъсва със социалистическото си минало.
 
В завършилата с победа за „Антантата"Антантата война Италия се проявява със закъснелия си устрем при [[Виторио Венето]], когато австро-унгарските войски вече са спрели да се бият. Но за да подсилят позициите си на зелената маса, на [[Парижка мирна конференция|Парижката конференция]], в Италия представят Виторио Венето като събитие, довело до края на цялата световна война. Мусолини пише наНа [[1 ноември]] [[1918]] г. Мусолини пише: „италианската армия приключи войната с триумфалния си марш. Тъй завоювана, победата е хубава, е италианска, е „наша"„наша““. С „тежестта"„тежестта“ на Виторио Бенето и на Лондонския протокол от 1915 г. министър-председателят [[Орландо]] заявява на [[Лойд Джордж]], [[Жорж Клемансо| Клемансо]] и [[Уилсън]], че италианската делегация иска „границите, които Бог е дал на Италия"Италия“. Тези „божи"„божи“ граници са територии, принадлежали на Австро-Унгария, [[Истрия]] и [[Далмация]], на [[Турция]]. За да упражнят натиск върху „тримата големи"големи“, Орландо и външният министър [[Сонино]] напускат конференцията (за кратко време) конференцията. Италианските искания са отхвърлени, Мусолини пише във вестника си за „големия Парижки съвет на вълци, лисици и чакали"чакали“. Орландо е поставен в положение, при което задължително се подава оставка. Италианският либерализъм, разтърсван от борбата на различни групи за власт, понася тежък удар.
 
В завършилата с победа за „Антантата" война Италия се проявява със закъснелия си устрем при [[Виторио Венето]], когато австро-унгарските войски вече са спрели да се бият. Но за да подсилят позициите си на зелената маса, на [[Парижка мирна конференция|Парижката конференция]], в Италия представят Виторио Венето като събитие, довело до края на цялата световна война. Мусолини пише на [[1 ноември]] [[1918]] г.: „италианската армия приключи войната с триумфалния си марш. Тъй завоювана, победата е хубава, е италианска, е „наша". С „тежестта" на Виторио Бенето и на Лондонския протокол от 1915 г. министър-председателят [[Орландо]] заявява на [[Лойд Джордж]], [[Жорж Клемансо| Клемансо]] и [[Уилсън]], че италианската делегация иска „границите, които Бог е дал на Италия". Тези „божи" граници са територии, принадлежали на Австро-Унгария, [[Истрия]] и [[Далмация]], на [[Турция]]. За да упражнят натиск върху „тримата големи", Орландо и външният министър [[Сонино]] напускат (за кратко време) конференцията. Италианските искания са отхвърлени, Мусолини пише във вестника си за „големия Парижки съвет на вълци, лисици и чакали". Орландо е поставен в положение, при което задължително се подава оставка. Италианският либерализъм, разтърсван от борбата на различни групи за власт, понася тежък удар.
== Последици от войната ==
 
Буржоазните партии подемат единогласно формулата на големия писател и краен националист [[Габриеле д'Анунцио]] за „осакатената победа"победа“. Италия се превръща в „победената в лагера на победителите"победителите“. „Войната спечелена, мирът загубен" -загубен“, възкликва [[Умберто Анджели]]. В критиката на решенията на Парижката конференция в италианския печат от всякакви политически окраски особено е модна постановката за политиката на „чуждестранния банкерски [[империализъм]]", ограбил кръвта на италианците. А във войната тази кръв е обилна - почти 700 хиляди убити и 1 милион и 500 хиляди000 осакатени и ранени италианци заплащат незначителното териториално разширение и значителните печалби, натрупани от едрата буржоазия. През 1919 г. идва ново голямо нещастие - главно сред изгладнелите трудови маси [[грип]]ът прави страшни опустошения - умират 500 хиляди души. При оценката на обстановката в Италия трябва да се отчетат и естествените трудности, възникващи при преустройството на икономиката на мирни релси и при настаняването на работа на 4 милиона демобилизирани (една голяма част от които неподготвени за живота - откъснати от училищните скамейки и възмъжали в окопите). При това както всяка буржоазия, тъй и италианската, се стреми да прехвърли финансовите тежести създадени от военния и преходния период, върху гърба на трудещите се.
 
Но Първата Световнасветовна Войнавойна се оказва и исторически водоразделвододел не само за Италия, а и за целия свят. [[Русия]] тръгва по пътя на [[пролетарска революция|пролетарската революция]]. Съветската власт доказва своята жизнеспособност. Изчезват и илюзиите, че с външна помощ [[контрареволюция]]та ще победи. Остава страхът, че [[комунизъм|болшевизмът]] не е само руско явление, а може да се разпространява и в други страни. Италианската [[буржоазия]] има основание да се страхува, защото Италия е най-горещата точка на „Антантата"Антантата. Войната не само не спомага за разрешаването на главните вътрешни социални проблеми, но ги и ги изостря. Работническата класа се бори за осемчасов работен ден и за подобряване условията на работа и живот. Дребната буржоазия и средните слоеве също са недоволни от резултатите от войната и от своето положение. Остър е и аграрният проблем, особено в Средна и Южна Италия.
 
== Зараждане на фашисткото движение ==
 
Отново на преден план излиза регионалният проблем. При обединението Италия е сглобена от области с различна икономическа структура. По време на войната Северна Италия се индустриализира още по-бързо, а на юг се живее в полуфеодални условия. Селяните искат да се изпълнят правителствените обещания, че след победата ще получат земя. През 1914 На [[1 септември]] [[1911]] г. в [[Киев]]ския театър по време на почивката след второто действие на операта „[[Приказка за цар Салтан]]" от [[Римски-Корсаков]], агентът на царската полиция Д. [[Богров]] от три крачки стреля в седящия на първия ред руски министър - председател [[Пьотър Столипин|Столипин]]. След кратко объркване тежко раненият е отнесен в една частна клиника, а операта продължава. В официалната ложа отново заемат местата си император [[Николай II (Русия)|Николай II]] и гостуващият за тържествата по случай откриването на паметник на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], български престолонаследник княз [[Борис III|Борис]]. На [[5 септември]] [[Столипин]] умира. Убийството е коментирано по целия свят. Откликва на покушението и младият италиански [[журналистика|журналист]]-[[социализъм|социалист]] Мусолини: „''Богинята на отмъщението го наказа със смърт. Да бъде благословена! Столипин - развратник, жесток и кървав, заслужава съдбата си!''"“.
г.През следващите години 55% от населението се замогва със [[селско стопанство]], но само 25% от селяните притежават земя, и то средно 15 декара на стопанство. В същото време 2000020 000 земевладелци (0,6% от собствениците) владеят 36% от обработваемата земя. Престижът на буржоазните партии пада твърде ниско. Главната партия - Либералната, е разделена на враждуващи [[котерия|котерии]] около Джолити, Нити и Саландра. За да притегли част от недоволните, през януари 1919 г. се появява Народната партия. Ръководството ѝ си поставя задачата да се бори с „левия"левия и десния екстремизъм, и главно със Социалистическата партия, чиито успехи тревожат сериозно едрата италианска буржоазия. ИСП приветствува [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] и застава начело на широко движение в подкрепа на съветската власт и против италианското участие в интервенцията на световния империализъм, предприета за смазването на съветските републики.
 
По-голямата част от недоволните италианци, не знае по какъв път да върви, за да разреши проблемите си. Същевременно войната е необикновен университет, в който милиони мъже са научени да убиват и да се подчиняват, без да разсъждават. Тези уроци не се забравят лесно, особено ако хлябът липсва или е оскъден хлябът. Недоволството на основните слоеве на обществото е толкова силно, че се проявява в спонтанно завземане на земи, на магазини и складове за хранителни стоки. Този климат на насилие, роден от войната, и обстановката на следвоенна икономическа и духовна [[криза]] са благоприятни за възникването на фашизма.
 
Налице са и други важни фактори, които съдействуватсъдействат за стабилизирането на положението в полза на съществуващия режим - все още е голямо влиянието на [[католицизъм|католицизма]] върху масите и все още е силна вярата в „държавата-обединителка"обединителка“, управляваща еднакво всички граждани в интерес на общото развитие на страната.
 
През март 1919 г. Мусолини подготвя появата си в политическия живот начело на ново движение. „В първите дни на месеца - пише [[Волие]] (един от официалните историци на фашисткото движение) -, Мусолини известяваше, че ще основе „антипартия"„антипартия“, „орган, определен да се противопостави както на омразата към новото отдясно, тъй и на разрушителните стремежи на ленинската левица"левица“. Мусолини обявява своето движение за „антипартия"„антипартия“, за да набере последователи сред недоволните от буржоазните партии и от вечната им политика на неизпълнени програмни и изборни обещания. В статията си „Фашистката доктрина"доктрина“, написана специално за 1 италианскатаедна италианска енциклопедия, Мусолини обяснява : „Фашизмът не бе подхранен от предварително изработено кабинетно учение: той се роди от нужда за дело и бе дело; не бе партия, а в първите две години - антипартия и движение."движение“. На 23 март Мусолини пристъпва към действие. Пред около 120 души, предимно бивши бойци, които ласкае като хора с особена стойност, той предлага програма, приета от около 50 души, влезли във „Фашо ди комбатименто" комбатименто“ („група"група, съюз за борба"). Програмата включва искания за избирателни права на навършилите 18 години, включително и жените, премахване на Сената, осемчасов работен ден, пенсиониране при навършени 55 години, прогресивно-подоходен [[данък]], отнемане богатствата на религиозните организации ни др. В статията статия към работническите маси по случай 1 май Мусолини добавя искане и за пенсиониране на жените на 50 години, осигуровки за болест и [[безработица]], специални грижи за сакатите и инвалидите от войната, включително и осигуряване с жилища.
 
Програмата цели да увлече представители на най-различни слоеве и особено непросветените политически маси, които се поддават на социална [[демагогия]]. С еволюцията на фашисткото движение и с изясняването на политическата му физиономия радикалните елементи от тази програма се заменят с националистически лозунги. При появата на фашизма Мусолини пише: „Ние ще си позволим лукса да бъдем аристократи и демократи, консерватори и прогресисти, реакционери пи революционери, спазващи законите и нарушаващи ги според обстоятелствата на времето, на мястото, на обстановкатаобстановката“." А на друго място е още по - откровен: „Нашата програма е проста: ние искаме да управляваме Италия"Италия“. Мусолини противопоставя националната идея на идеята за [[класова борба]] и интернационална солидарност на експлоатираните, издигайки мита за нацията и държавата. Ние„Ние бленуваме римска Италия, т. е. мъдра и силна, дисциплинирана и имперска. Много от това, което беше безсмъртният дух на Рим, се възражда във фашизма – римски е ликторският сноп, римска е нашата бойна организация, римска е нашата гордост и нашата смелост: Аз съм римски гражданин“, пише Мусолини. Римски е и поздравът на фашистите с високо вдигната ръка. За Мусолини [[Цезар]] е „най-великият син на човечеството“, „обединил в себе си волята на воин и гения на мъдреца“. Фашистите щели да възстановят миналото величие на Италия, като Мусолини се счита за наследник на Цезар. Тогавашният френски социалист Пол-Бонкур пуска язвителна стрела, наричайки Мусолини „карнавалният Цезар“. За националистическите спекулации на Мусолини съветският историк Б. Лопухов пише: „Любовта към ефектите е в кръвта на италианците и като политик-реалист Мусолини никога не изпуска случая да прибегне към тях. Естетиката му е необходима за успеха“.
т. е. мъдра и силна, дисциплинирана и имперска. Много от това, което беше безсмъртният дух на Рим, се възражда във фашизма: римски е ликторският сноп, римска е нашата бойна организация, римска е нашата гордост и нашата смелост: „Римски гражданин съм" - пише Мусолини. Римски е и поздравът на фашистите с високо вдигната ръка. За Мусолини [[Цезар]] е „най-великият син на човечеството", „обединил в себе си волята на воин и гения на мъдреца". Фашистите щели да възстановят миналото величие на Италия, като Мусолини се счита за наследник на Цезар. Тогавашният френски социалист [[Пол-Бонкур]] пуска язвителна стрела, наричайки Мусолини „карнавалният Цезар". За националистическите спекулации на Мусолини съветският историк Б. Лопухов пише: “Любовта към ефектите е в кръвта на италианците и като политик-реалист Мусолини никога не изпуска случая да прибегне към тях. Естетика му е необходима за успеха."
 
"Според„Според Мусолини и неговите последователи фашизмът е нова политическа система и социална етика, която иска да успокои озлобените от класова омраза духове. Фашизмът искал да строи, да обнови, да пречисти, а не да разрушава в името на разрушението, щял да наложи строга дисциплина и да подчини личните интереси н амбиции за благото на народа и величието на родината, разбудил е спящата национална съвест. Благодарение на него Италия започнала отново да диша. Само фашизмът щял да спаси страната от болшевизма и анархията. „Фашизмът се противопоставя на Ленин - мита на пролетарския интернационализъм, на Уилсън - мита на буржоазния интернационализъм, ,на Милеран-Фош-Клемансо - мита на милитаристичния и агресивен интернационализъм. Фашизмът мрази старата демокрация и агонизиращия либерализъм. Фашизмът никога няма да се откаже от насилието в служба на справедливостта и правото"!'-“ – пише един известенизвестният фашистки автор - [[Горголини]].
 
За буржоазната и дребнобуржоазната клиентела фашизмът предлага най-силна доза антиболшевшъм. Противопоставянето на болшевизма и обвинението срещу социалистите, че са чужди на здравото национално тяло агенти, е любима тема от репертоара на Мусолини : „Ние се обявяваме открито срещу мрачното и престъпно явление на регреса и контрареволюцията, името на което е болшевизъм" -болшевизъм“, пише още на 18 април 1919 г. създателят на фашизма.
 
Друга тема е тази за залеза на световния [[капитализъм]] в демократичната му форма. Парламентарната система с нейните институти била изхабена и дискредитирана, старите партии - разложени, управляващата [[олигархия]] - хилава, буржоазният режим - в ликвидация. Мусолини пише: „Войната беше революционна"революционна“ в смисъл, че тя ликвидира - сред реки от кръв - века„века на [[демокрация]]та, века на числото, на мнозинството, на количествотоколичеството“."
 
Изводите от оценката на Мусолини за следвоенната обстановка са, че е открит въпросът за наследството на буржоазна Италия и задачата е да се спечели състезанието със социалистите. Срещу капитализма и болшевизма Мусолини издига трето знаме -– това на фашизма. Под това знаме се призовават всички недоволни от съдбата си, от министри, от депутати, от съюзниците във войната. Разбрал, че не може да се превърне в „италиански Ленин"Ленин“, Мусолини ще се опита да стане „италиански анти-Ленин"Ленин“, който нямало да унищожи обществото -, както направили болшевиките, а ще го „оздрави"„оздрави“ чрез фашистката революция. Мусолини обяснява: „От остатъците на либералните, социалистическите, демократичните течения фашизмът извлича онези елементи, които още имат жизнена стойностстойност“."
 
След миланското „фашо"„фашо“ се появяват „фаши"„фаши“ и в редица големи италиански градове. През октомври 1919 г. във Флоренция се провежда първият конгрес на фашисткото движение. На конгреса според организаторите са представени 56 „фаши"„фаши“ с около 1700017 000 членове. Но през 1924 г. Мусолини признава, че през 1919 г. фашистите не са били повече от 10 000 души. Конгресът е място, на което се сблъскват и твърде противоречиви идеи. Маринети например иска изгонването на [[папа]]та от Рим и „деватиканизацията на Италия"Италия“. Тъй като физиономията на фашизма е още в процес на моделиране, Мусолини се отнася внимателно към всички свои последователи, за да не ги отблъсне от движението.
 
Освен вестник и фашите, Мусолини се стреми да създаде и ударни отредиотряди от облечени в черни ризи, брич и ботуши фашисти - „скуадристи"„скуадристи“ (от . „скуадра"„скуадра“ - „отред"отряд, „група"група, „екип";екип. „скуадрата"Скуадрата е най-малката единица в армията на древния Рим), които с маршове и демонстрации да привлекат нови членове, главно младежи, и да бъдат хвърлени в борба срещу социалистите. На младежта - „пролет на красотата"красотата“, Мусолини обръща особено внимание. На нея е посветен фашисткият химн.
 
Първите парламентарни избори след войната, проведени на 10 ноември 1919 г. по пропорционалната система с участието на всички навършили 21 години мъже, отразяват политическите убеждения на италианския народ. Социалистическата партия получава 18400001 840 000 гласове - 32,4% от гласувалите и 156 места от всичко 508 в Камарата на депутатите. Либералите получават 209 места - 36,9% от гласувалите. Народната партия получава 100 депутатски места.
 
Първото участие на фашистите в изборите е и пълна катастрофа. Те не получават нито едно място в Камарата на депутатите. А в [[Милано]] листата, водена от Мусолини (с участието и на Маринети и диригента [[Тосканини]]), получава само 4064 гласа. Социалистите организират процесия из улиците на Милано, носейки ковчег със запалени свещи и с надпис „Мусолини"„Мусолини“, следван от група професионални оплаквачки. Начело на веселата колона е извънредното издание на „Аванти"„Аванти“ с голямо заглавие - „Италия на революцията е родена"родена“. Подобно траурно шествие, но срещу едрите земевладелци, е организирано в [[Болоня]]. След три години Мусолини ще бъде министър-председател и отново ще има сълзи - този път ще заплачат самите участници в процесиите.
 
Още преди изборите черноризците участват в сблъсквания със социалисти, завършили с проливане на кръв и с опожаряване на работнически клубове и редакции. След изборите Мусолини превръща борбата със Социалистическата партия в главна задача на фашизма и демонстрира все по-голяма лоялност спрямо буржоазията, чиито държавни институции е отхвърлял толкова категорично. Скоро фашизмът става ударният юмрук срещу работническото движение.
 
Мнозинството от членовете на Социалистическата партия продължава да поддържа ръководството начело със Серати. То не приема условията за влизане в [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]]. Социалистите се отказват от решителни действия срещу буржоазията в хода на класовата борба и особено по време на стачното движение от август - септември 1920 г. Нени пише през 1930 г., че „Социалистическата партия изхаби своето време в безкрайни доктринерски дебати върху формулите на “революцията"„революцията“, когато „било безсмислено"безсмислено“ „грижливо да се замерват всички за и против, защото докато се спори, ситуациите зреят и се променят".променят“, Тъйтъй италианското работническо движение в критичната обстановка остава без революционна партия., Аа разцеплението в Социалистическата партия от януари 1921 г., при което се създава Италианската комунистическа партия, е осъществено в обстановката на затихване на работническите борби и на настъпление на буржоазията. На друго място Нени разкрива какво е било влиянието на Октомврийската революция върху Италия : „Ние изживявахме магическата сила на една формула, вълшебството, излъчвано от Руската революция, която обаче узря при исторически и стопански условия, с които положението на Италия нямаше нищо общообщо“." Именно в тази оценка трябва да се търси обяснението за плахата революционна борба на социалистите - те приемат с възторг руската революция, но мислят, че тя малко ги засяга, защото условията в [[Русия]] били различни от италианските. Наистина условията в Русия са твърде различни от тези в Италия, но в кои страни условията са еднакви или дори толкова сходни и най-важното - в случая не става дума за разликата в условията, а за това, че Октомврийската революция доказва постановката на Ленин и болшевиките, че империализмът вече е подготвил обществено-икономическите условия за появата на социализма, че Италия не прави изключение от тази историческа закономерност.
 
== Възход на фашисткото движение ==
 
В Италия за настъпление се подготвят фашистите. През пролетта на 1921 г. те получават подкрепа от най-крупните индустриалци и от висши държавни инстанции - администрация, полиция, съд, армия. Поради това може да се използва и терминът за започваща „студена фашистка революция“ революция" - в борбата за власт се прониква „отвътре"„отвътре“ в държавата, в нейните най-важни сектори. За да се подготвят кадри за пропаганда на фашистките идеи, е създадена специална школа за фашистка пропаганда и култура под ръководството на [[Микеле Бианки]]. За да завземат улицата, фашистите си служат с тактика, наречена „телефон и камион"камион“. Като си осигуряват благосклонността на полицията, администрацията и на съдебните власти, те съсредоточават своите черноризци в определен град или район, често с камиони или с бензин от армията и въвеждат свой „фашистки ред":ред“ – разрушаване или подпалване на седалищата на социалистите и комунистите, разправа с активните антифашисти, много от които са убити пред очите на членовете на семействата им, сплашване на мирното население, демонстрация на сила чрез терор, паради и най-различни агитационни прояви. А там, където социалистите и комунистите дават отпор на фашистите със стачки, демонстрации и сблъсквания, полицията винаги се намесва срещу антифашистите.
 
Белият терор на фашистите започва с разправа със селскостопанските кооперации и с дейци на социалистическото селско движение в долината на река [[По]], в Централна и в Южна Италия - там, където селяните са завзели необработвани от собствениците земи. За помощ към Мусолини се обръщат едрите собственици, които добре плащат за извършените от фашистите насилия и за пролятата кръв и не се заблуждават от фашисткия лозунг - „земята на тези, които я работят"обработват“. Поради тесните връзки „фашизъмфашизъм - едри земевладелци" в тогавашната литература много автори оценяват фашизма като „аграрфашизъм"„аграрфашизъм“.
През 1921-1922 г. фашистите постепенно покриват почти цяла Италия със своята терористична мрежа. За сплашване на съпротивяващите се те са готови на всякакви престъпления. Например в [[Пиза]] учителят-социалист Камего е убит пред учениците си в класната стая. На 12 октомври 1922 г. във [[Фосонброн]]е комунистът Валенти, пребит, с отрязани уши и нос и агонизиращ, е окачен на лека кола и е показван на насилствено изведените по улиците хора, след което трупът му е хвърлен в гробищата. Само в малкото градче [[Рокастра да Тоскана]] в една вечер са убити 10 души, 30 са ранени и със запалителни бомби са изгорени 15 къщи. Мусолини се оправдава, че със законна отбрана отговаря на „червения терор", заливащ Италия. „Следователно, когато нашето насилие решава една гангренясала обстановка, то е най-морално, най-свято и необходимо.”, казва Мусолини.
Битката за улицата е успешна за фашистите. Статистиката за периода от 5 до 21 април 1921 г, сочи, че по политически причини е имало следните произшествия: сбивания с употреба на огнестрелно оръжие - 60 с 49 убити, от които 43 социалисти и комунисти и само 6 фашисти, нападнати и разграбени седалища на организации - 40, от които 38 на социалисти и комунисти и само 2 на фашисти; арестувани 214 души, от които 212 социалисти и комунисти и само 2 фашисти. Тази статистика разкрива един изключително важен факт - фашистите нагло нарушават законите, убиват и палят, а арестувани са техните жертви.
Отношението на управляващите страната либерали и демократи към Мусолини е толкова благосклонно, че в наложилите се предсрочни парламентарни избори на 15 май 1921 г. фашистите са включени в правителствената листа. Чрез този ход коалицията иска да отнеме от социалистите толкова депутатски места, колкото спечелят фашистите. Това обединение е известно като „[[джолитиански антисоцналистически блок]]". Благодарение на тази помощ 35 фашисти и 10 близки до тях националисти стават депутати в Камарата. В Милано, Мусолини печели своя реванш за 1919 г. със 124918 гласа.
През 1921-1922 г. фашистите постепенно покриват почти цяла Италия със своята терористична мрежа. За сплашване на съпротивяващите се те са готови на всякакви престъпления. Например в [[Пиза]] учителят-социалист Камего е убит пред учениците си в класната стая. На 12 октомври 1922 г. във [[Фосонброн]]е комунистът Валенти, пребит, с отрязани уши и нос и агонизиращ, е окачен на лека кола и е показван на насилствено изведените по улиците хора, след което трупът му е хвърлен в гробищата. Само в малкото градче [[Рокастра да Тоскана]] в една вечер са убити 10 души, 30 са ранени и със запалителни бомби са изгорени 15 къщи. Мусолини се оправдава, че със законна отбрана отговаря на „червения терор"терор“, заливащ Италия. „Следователно, когато нашето насилие решава една гангренясала обстановка, то е най-морално, най-свято и необходимо.”необходимо“, казва Мусолини.
 
Битката за улицата е успешна за фашистите. Статистиката за периода от 5 до 21 април 1921 г., сочи, че по политически причини е имало следните произшествия: сбивания с употреба на огнестрелно оръжие - 60 с 49 убити, от които 43 социалисти и комунисти и само 6 фашисти, нападнати и разграбени седалища на организации - 40, от които 38 на социалисти и комунисти и само 2 на фашисти; арестувани 214 души, от които 212 социалисти и комунисти и само 2 фашисти. Тази статистика разкрива един изключително важен факт - фашистите нагло нарушават законите, убиват и палят, а арестувани са техните жертви.
 
Отношението на управляващите страната либерали и демократи към Мусолини е толкова благосклонно, че в наложилите се предсрочни парламентарни избори на 15 май 1921 г. фашистите са включени в правителствената листа. Чрез този ход коалицията иска да отнеме от социалистите толкова депутатски места, колкото спечелят фашистите. Това обединение е известно като „[[джолитиански антисоцналистически блок]]". Благодарение на тази помощ 35 фашисти и 10 близки до тях националисти стават депутати в Камарата. В Милано, Мусолини печели своя реванш за 1919 г. съсс 124918124 918 гласа.
 
Третият конгрес на фашисткото движение е същевременно първи конгрес на италианската Национална фашистка партия (НФП). Проведен е в Рим от 7 до 9 ноември 1921 г. във фашисткото движение вече са организирани около 220 000 души. Социалният състав на НФП е следният:
*селскостопански работници - 24,3%
*промишлени работници - 15,4%
*чиновници - 14,6%
*студенти - 13,0%
*земевладелци - 12,0%
*търговци и занаятчии - 9,2%
*свободни професии - 6,6%"
*индустриалци - 2,8%
*учители - 1,1%
*моряци - 1,0%
Този състав показва, че фашистките идеи са умело пропагандирани, че са оплели в мрежите на едно движение за крайната десница много представители на бедните и средните слоеве.
 
В новата програма на фашизма доминира националната идея и постановката за надкласовия характер на държавата - обновена от [[корпорация|корпорациите]], силна чрез националното единство и социалния мир; фашизмът бил политически, икономически и военен организъм, сливащ се с държавата, който трябва да управлява Италия и който е единствено подходящата за италианците система. Като създател и ръководител на движението Мусолини бързо заема положението на „дуче"„дуче“ - „водач"(„водач“), на най-висша фашистка инстанция.
 
Друга опора на фашизма в борбата за влияние и власт са фашистките [[профсъюз]]и, които трябвало да реорганизират икономическия живот на страната чрез корпорациите - обединения на всички работещи в един бранш.
 
НФП се подготвя за завземането на властта и от чисто военна гледна точка. Окуадристите се реорганизират във фашистка милиция с кавалерийски, моторизирани и дори авиаторски групи и части за „специални"„специални“ наказателни задачи. През 1922 г. Мусолини не крие намеренията си за министър-председателския пост. Но той получава властта по един твърде странен начин - от парламент, в който фашистите са само 1/14 част от депутатите. Факторите, които Мусолини отчита, за да бъде сигурен в победата са: истинските противници на фашизма в Камарата на депутатите са по-малко от възможните съюзници. В кралския двор „дучето"„Дучето“ има горещи последователи, на които е дал гаранции за короната. Сред индустриалците и едрите земевладелци има покровители. Партията е разклонила мрежата си в жизнено важните за страната центрове; фашистите са отлично въоръжени и тренирани военно - те са бивши бойци или са обучавани от бивши офицери. При терористичните си акции почти не срещат съпротивата на армията и полицията; това засилва чувството им за безнаказаност и деморализира неприятелите им, тъй като новият папа [[Пий XI]] влиза в конфликт с Народната партия, която според него политизирала католицизма, Мусолини подобрява отношениетоотношенията си с [[Ватикана]], пишейки на 27 юни 1922 г., че съвсем не мисли да изгонва бога от небето и религията от земята. Главният неприятел - работническото движение, е разединено политически и профсъюзно, а буржоазията все още се страхува от революция и Мусолини умело спекулира с този страх. Икономическите проблеми на Италия не са вече тъй остри, както веднага след войната, но все още създават достатъчно причини за недоволство от режима, което се използва за политическите цели на фашизма.
 
Фашистката пропаганда набира скорост. Материалните проблеми на фашистката партия намират все по-задоволително разрешение. В борбата за популярност и за най-пълна психологическа обработка на масите Мусолини е готов да използва всякакви, дори рисковани операции. Със свой самолет, който лично пилотира, той прави няколко обиколки на Италия. Фашистите започват демонстрации, с които правят впечатление на потенциалните си съюзници. На 12 май 40 000 души начело с Балбо завземат [[Ферара]], център на кооперативното социалистическо движение, а Болоня е постоянен обект за фашистки изстъпления. Идва ред на [[Кремона]], [[Новара]] и други градове, в които временно се установява фашистка власт. На 27 юли [[Равена]] е окупирана от фашистите. Палатата на труда е изгорена, с камиониорганизиран е организиран поход с камиони из съседните градове и села. „Нашият път беше отбелязан е високи стълбове огън и дим"дим“ - пише е своя дневник Балбо. Пожарите продължават до 30 юли и оказват силно въздействие в цяла Италия. Те са сипналсигнал за нови погроми. Големите североиталиански градове са в ръцете на фашистите.
 
== Мусолини взема властта ==
<!-- [[en:моля, въведете коментар]]{{Br}}{{subst:}}&#768; -->&#768;&#768;&#768;&#768;&#768;
През 1925 г. Прецоли пише, че „когато фашистите се появиха пред демократичната фасада на италианската държава, те не намериха пред вратата нито стража, нито часовой"часовой“.
На 1 август 1922 г. Съюзът на труда, създаден през февруари от най-големите профсъюзни централи, намиращи се под социалистическо или близко до тях влияние, започва обща [[стачка]]. В призива за стачка се обявява, че пролетариатът ще се вдигне в защита на държавата срещу фашисткия диктат и опитите за създаване на антиконституционно правителство. Но стачката е лошо организирана и плахо проведена. Фашистите „вдигат ръкавицата", хвърлена срещу „фашизма и партията", и ултимативно предупреждават, че ще поемат всички функции на държавните органи, ако те не действуват срещу стачниците. Въпреки че стачката приключва на 2 август в полунощ, фашистите започват същия ден своята най-голяма акция в градовете на Централна и Северна Италия. На много места, като например в Генуа, фашистите и полицията се сражават заедно срещу стачкуващите. Проливането на кръв води до военно положение в [[Генуа]], Милано, [[Анкона]], [[Парма]] и [[Ливорно]], но то не пречи сериозно на терористичните действия на фашистите. Само в Парма те срещат добре организирана работническа съпротива и са принудени да отстъпят, давайки 39 убити и 150 ранени.
 
На 1 август 1922 г. Съюзът на труда, създаден през февруари от най-големите профсъюзни централи, намиращи се под социалистическо или близко до тях влияние, започва обща [[стачка]]. В призива за стачка се обявява, че пролетариатът ще се вдигне в защита на държавата срещу фашисткия диктат и опитите за създаване на антиконституционно правителство. Но стачката е лошо организирана и плахо проведена. Фашистите „вдигат ръкавицата"ръкавицата“, хвърлена срещу „фашизма и партията",партията“ и ултимативно предупреждават, че ще поемат всички функции на държавните органи, ако те не действуват срещу стачниците. Въпреки че стачката приключва на 2 август в полунощ, фашистите започват същия ден своята най-голяма акция в градовете на Централна и Северна Италия. На много места, като например в Генуа, фашистите и полицията се сражават заедно срещу стачкуващите. Проливането на кръв води до военно положение в [[Генуа]], Милано, [[Анкона]], [[Парма]] и [[Ливорно]], но то не пречи сериозно на терористичните действия на фашистите. Само в Парма те срещат добре организирана работническа съпротива и са принудени да отстъпят, давайки 39 убити и 150 ранени.
Общият резултат от августовските събития е в полза на фашистите. Ръководителите на НФП все по-усърдно коват мита, наречен Бенито Мусолини - човека, който обещава „нова слава на Рим". Но този град първо трябва да бъде завоюван. И не само отвътре. Имитирайки похода на д'Анунцио към Фиуме, Мусолини започва да говори за поход към Рим. Въоръжените фашисти са вече 200&nbsp;000 души и се чувствуват победители във войната, в която има само един фронт на нападащи. Може дори да се използва терминът за създадено своеобразно „италианско двувластие". Предстоят решителни за съдбата на Италия дни. Мусолини говори за превантивна контрареволюция срещу „болшевишката революция". Той знае отлично в кои среди благоприятно ще откликне тази идея. С „болшевишката опасност" се оправдава и изоставянето на по-голямата част от левите лозунги, издигнати първоначално, и обявяването на фашистите за „пазители на реда" срещу болшевишката „антидържавна" дейност.
На 20 септември 1922 г. Мусолини държи изключително важна реч в [[Удине]]. В нея той предлага програма за управление на Италия и прави няколко важни стъпки за спечелване на нови позиции сред най-силните на деня: [[монархия]]та олицетворявала историческата приемственост на нацията и фашизмът щял да остави непокътнати твърдите устои на обществото. Историята се твори от малцинството, а масата е материал, от който художникът създава своя шедьовър. И друг един мост хвърля Мусолини - към националистите, с които все още има различия, но с които се сражава рамо до рамо във всички битки срещу левицата. „Ние сме нови хора и ще съумеем да управляваме нова Италия". На 26 септември в [[Кремона]] Мусолини обявява, че фашистите са започнали „марша", който не може да се спре, докато не е достигнал върховната цел: Рим! Фашизмът не е преходно явление, ще живее век; ние искаме „Италия да стане фашистка".
Схемата на разположението на политическите сили е следната: вляво са [[анархисти]]те, комунистите и социалистите; в центъра - католиците, либералите и демократите: вдясно - монархистите, националистите-републиканци и фашистите. Анархистите са със слабо влияние в обществото. Социалистите са се отказали от революционна борба и правят историческа грешка - те не оценяват режима като псевдодемократичен, щом може да осъществява блок с фашистите, и се превръщат неусетно в част от буржоазнодемократичната система; с правителството са готови на компромиси по вътрешната политика. Националистите-републиканци са засегнати от неуспеха на „операция Фиуме" и са готови на компромиси с правителството по въпросите и за вътрешната политика, стига да се води националистическа външна политика. Непримирими противници на режима са само комунистите и фашистите. Но комунистите тепърва започват битката си за спечелването на работническата класа, а фашистите обещават да управляват Италия в рамките на конституцията. Началото на политическата криза, завършила с победата на фашизма, е поставено на 24 октомври 1922 г. в Неапол. Сутринта в театър „Сан Карло" на конгреса на фашистката партия Мусолини констатира: „Изобщо ние сме в точката, когато стрелата излита от лъка или много опънатата тетива на лъка се скъсва." Вечерта на стохиляден митинг той наелектризирва последователите си с думите: „Аз тържествено ви заявявам, че изискването на момента е или да ни дадат властта, или ние ще я вземем, насочвайки се към Рим!"
Мусолини провежда съвещание с главните си помощници - четиримата ръководители на „похода към Рим" („куадрумвирите") - запасния генерал де Боно, Балбо, Бианки, де Веки и други най-видни фашисти. Конгресът завършва на 26 октомври и Мусолини заминава за Милано, а „куадрумвирите" се настаняват на север от Рим - в [[Перуджа]]. От изток - от [[Тивол]]и и [[Ментйяа]] - и от северозапад от [[Чивита-векия]] - начело с един генерал от запаса, колоните фашисти подготвят своя станал знаменит поход. Резервите също са под командата на генерал от запаса. От Перуджа през нощта на 27 срещу 28 октомври „куадрумвирите" организират похода и разпространяват обръщение (редактирано от Мусолини още на 22 октомври) към всички фашисти: „Фашисти, часът на решителния бой настана. Преди четири години италианската армия спечели победата. Днес армията на черноризците се отправя за славата на Кагитолия. Фашизмът изважда меча си, за да разсече Гордиевия възел на Италия. Призоваваме господа бога и духовете на убитите във войната 500&nbsp;000 италианци за свидетели, че един импулс ни тласка, една воля ни обединява, едно желание ни възпламенява: да постигнем спасението и величието на Родината! Фашисти от цяла Италия, напрегнете по римски духа и силите си! Ние трябва да победим и ще победим! Да живее Италия! Да живее фашизмът!" '
 
Общият резултат от августовските събития е в полза на фашистите. Ръководителите на НФП все по-усърдно коват мита, наречен Бенито Мусолини - човека, който обещава „нова слава на Рим"Рим“. Но този град първо трябва да бъде завоюван. И не само отвътре. Имитирайки похода на д'Анунцио към Фиуме, Мусолини започва да говори за поход към Рим. Въоръжените фашисти са вече 200&nbsp;000 души и се чувствуват победители във войната, в която има само един фронт на нападащи. Може дори да се използва терминът за създадено своеобразно „италианско двувластие"двувластие“. Предстоят решителни за съдбата на Италия дни. Мусолини говори за превантивна контрареволюция срещу „болшевишката революция"революция“. Той знае отлично в кои среди благоприятно ще откликне тази идея. С „болшевишката опасност"опасност“ се оправдава и изоставянето на по-голямата част от левите лозунги, издигнати първоначално, и обявяването на фашистите за „пазители на реда"реда“ срещу болшевишката „антидържавна"„антидържавна“ дейност.
На 28 октомври под продължителния ситен и досаден дъжд изгладнелите черноризци крачат унило под фашистките знамена и бойните лозунги (според различните автори участниците в похода са от 8 до 33 хиляди). След това във фашистката митология те ще се превърнат в героична 52-хилядна армия! А само в Рим има 28 хиляди войници, които по общо убеждение, потвърдено после и от началника на генералния щаб ген. Бадолчю, с петминутна стрелба можели да разпръснат фашистките колони. В големите градове фашистите парализират обществения живот. Очаква се реакцията на министър-председателя Факта и на краля. На 28 октомври Факта предлага последното и решително средство - кралски декрет за извънредно положение, който би му дал възможност да използва армията. Дори сутринта [[Италианска телеграфна агенция|Италианската телеграфна агенция]] съобщава, че се въвежда [[военно положение]]. Тази новина предизвиква паника сред фашистите. Кралят обаче два пъти отказва да подпише готовия документ и на 2 октомври Факта подава оставка. Кралят поканва Мусолини на овакантеното място. Буржоазно-демократичната система отстъпва без бой властта на фашизма.
Ръководството на фашистката партия изпраща послание на „дучето": „Днес започва новата история на родината. Фашизмът, станал държава, поема управлението, за да наложи на себе си и на народа дисциплина." .Мусолини отговаря: „Ние победихме. Но тежки задължения и страшни отговорности ни очакват."
 
На 20 септември 1922 г. Мусолини държи изключително важна реч в [[Удине]]. В нея той предлага програма за управление на Италия и прави няколко важни стъпки за спечелване на нови позиции сред най-силните на деня: [[монархия]]та олицетворявала историческата приемственост на нацията и фашизмът щял да остави непокътнати твърдите устои на обществото. Историята се твори от малцинството, а масата е материал, от който художникът създава своя шедьовър. И друг един мост хвърля Мусолини - към националистите, с които все още има различия, но с които се сражава рамо до рамо във всички битки срещу левицата. „Ние сме нови хора и ще съумеем да управляваме нова Италия"Италия“. На 26 септември в [[Кремона]] Мусолини обявява, че фашистите са започнали „марша"„марша“, който не може да се спре, докато не е достигнал върховната цел: Рим! Фашизмът не е преходно явление, ще живее век; ние искаме „Италия да стане фашистка"фашистка“.
На 30 сутринта Мусолини в черноризка униформа и ботуши се явява пред [[Виктор Емануил III]] с подготвена фраза - „извинение" за облеклото: „Идвам тук право от битката, която протече за щастие без проливане на кръв." И действително Мусолини е щастлив, че не се е проляла кръв, защото това би довело до трагични за фашизма последици. А в учебниците по история по-късно ще му припишат и фразата: „Ваше величество, поднасям Ви Италия на Виторио Венето." На жена си ще признае, че това в учебника е измислица. Твърде бързо - още на 31 октомври, Мусолини съставя кабинет – широка коалиция от фашисти, либерали, католици и монархисти.
 
Схемата на разположението на политическите сили е следната: вляво са [[анархисти]]те, комунистите и социалистите; в центъра - католиците, либералите и демократите: вдясно - монархистите, националистите-републиканци и фашистите. Анархистите са със слабо влияние в обществото. Социалистите са се отказали от революционна борба и правят историческа грешка - те не оценяват режима като псевдодемократичен, щом може да осъществява блок с фашистите, и се превръщат неусетно в част от буржоазнодемократичната система; с правителството са готови на компромиси по вътрешната политика. Националистите-републиканци са засегнати от неуспеха на „операция Фиуме"Фиуме“ и са готови на компромиси с правителството по въпросите и за вътрешната политика, стига да се води националистическа външна политика. Непримирими противници на режима са само комунистите и фашистите. Но комунистите тепърва започват битката си за спечелването на работническата класа, а фашистите обещават да управляват Италия в рамките на конституцията. Началото на политическата криза, завършила с победата на фашизма, е поставено на 24 октомври 1922 г. в Неапол. Сутринта в театър „Сан Карло"Карло“ на конгреса на фашистката партия Мусолини констатира: „Изобщо ние сме в точката, когато стрелата излита от лъка или много опънатата тетива на лъка се скъсваскъсва“." Вечерта на стохиляден митинг той наелектризирва последователите си с думите: „Аз тържествено ви заявявам, че изискването на момента е или да ни дадат властта, или ние ще я вземем, насочвайки се към Рим!"
 
Мусолини провежда съвещание с главните си помощници - четиримата ръководители на „похода към Рим"Рим“ („куадрумвирите"„куадрумвирите“) - запасния генерал де Боно, Балбо, Бианки, де Веки и други най-видни фашисти. Конгресът завършва на 26 октомври и Мусолини заминава за Милано, а „куадрумвирите"„куадрумвирите“ се настаняват на север от Рим - в [[Перуджа]]. От изток - от [[ТиволТиволи]]и и [[Ментйяа]]Ментяа - и от северозапад от [[Чивита-векияЧивитавекия]] - начело с един генерал от запаса, колоните фашисти подготвят своя станал знаменит поход. Резервите също са под командата на генерал от запаса. От Перуджа през нощта на 27 срещу 28 октомври „куадрумвирите"„куадрумвирите“ организират похода и разпространяват обръщение (редактирано от Мусолини още на 22 октомври) към всички фашисти: „Фашисти, часът на решителния бой настана. Преди четири години италианската армия спечели победата. Днес армията на черноризците се отправя за славата на КагитолияКаптолия. Фашизмът изважда меча си, за да разсече Гордиевия възел на Италия. Призоваваме господаГоспода бога и духовете на убитите във войната 500&nbsp;000 италианци за свидетели, че един импулс ни тласка, една воля ни обединява, едно желание ни възпламенява: да постигнем спасението и величието на Родината! Фашисти от цяла Италия, напрегнете по римски духа и силите си! Ние трябва да победим и ще победим! Да живее Италия! Да живее фашизмът!" '
 
На 28 октомври под продължителния ситен и досаден дъжд изгладнелите черноризци крачат унило под фашистките знамена и бойните лозунги (според различните автори участниците в похода са от 8 до 33 хиляди). След това във фашистката митология те ще се превърнат в героична 52-хилядна армия! А само в Рим има 28 хиляди войници, които по общо убеждение, потвърдено после и от началника на генералния щаб ген. Бадолчю, с петминутна стрелба можели да разпръснат фашистките колони. В големите градове фашистите парализират обществения живот. Очаква се реакцията на министър-председателя Факта и на краля. На 28 октомври Факта предлага последното и решително средство - кралски декрет за извънредно положение, който би му дал възможност да използва армията. Дори сутринта [[Италианска телеграфна агенция|Италианската телеграфна агенция]] съобщава, че се въвежда [[военно положение]]. Тази новина предизвиква паника сред фашистите. Кралят обаче два пъти отказва да подпише готовия документ и на 2 октомври Факта подава оставка. Кралят поканва Мусолини на овакантеното място. Буржоазно-демократичната система отстъпва без бой властта на фашизма.
 
Ръководството на фашистката партия изпраща послание на „дучето"„дучето“: „Днес започва новата история на родината. Фашизмът, станал държава, поема управлението, за да наложи на себе си и на народа дисциплинадисциплина“." .Мусолини отговаря: „Ние победихме. Но тежки задължения и страшни отговорности ни очакваточакват“."
 
На 30 сутринта Мусолини в черноризка униформа и ботуши се явява пред [[Виктор Емануил III]] с подготвена фраза - „извинение"„извинение“ за облеклото: „Идвам тук право от битката, която протече за щастие без проливане на кръвкръв“." И действително Мусолини е щастлив, че не се е проляла кръв, защото това би довело до трагични за фашизма последици. А в учебниците по история по-късно ще му припишат и фразата: „Ваше величество, поднасям Ви Италия на Виторио„Виторио ВенетоВенето“." На жена си ще признае, че това в учебника е измислица. Твърде бързо - още на 31 октомври, Мусолини съставя кабинет – широка коалиция от фашисти, либерали, католици и монархисти.
&#768;&#768;&#768;
 
== Причини за идването на власт на фашистите в Италия ==
Още на 1 февруари 1921 г. Джолити е направил преценката си за перспективите на политическото развитие на Италия. Той обобщава мнението на либералите за фашизма и социализма - „временни политически фактори"фактори“, които по необходимост ще свършат „с приемане на дисциплината, изисквана от функционирането на държавата"държавата“. Джолити се надявал, че ще успее да вкара Мусолини в рамките на законността. За него фашизмът е само фойерверк - вдигнал много шум, но после оставало само дим. Недоизказаната, но ясна мисъл ла Джолити е, че загуба от идването на власт на фашизма нямало да има. Обратно - фашизмът можел да бъде използван за контрабалансиране срещу лавинообразно засилилата се Социалистическа партия и срещу Народната партия, която рано или късно с политиката си за умерени реформи ще успее да направи политически бизнес от верските чувства на масите.
Според граф [[Карло Сфорца]] (бивш външен министър) италианските индустриалци знаели добре, че в страната не съществува „болшевишка опасност"опасност“, но Джолити подготвял анкети за военновременните печалби (за да поукрепи сред масите разклатените позиции на либералите) и засегнатите търсели начин да го отстранят. След достатъчно наблюдения в Камарата на депутатите Сфорца е оставил един блестящ „скулптурнопсихологически"„скулптурнопсихологически“ портрет на бъдещия диктатор - за антитезата между двете части на лицето му: „долната - на животинска и вулгарна жестокост, горната - на един нещастен, несигурен и слабоинтелигентен [[Чарли Чаплин]]". И наистина всеки, който е виждал Мусолини, помни неговата внушаваща силна квадратна челюст и трескавия поглед, разкриващ неясен страх и възбуда.
 
Сфорца също е бил на мнение, че „когатокогато става дума за върховните интереси на държавата Мусолини „създава впечатление, че вижда ясно и че знае да избира"избира“. Тази дълбоко погрешна оценка ще доведе в близките години Мусолини на власт, а Сфорца - в емиграция. Мусолини сам ловко съдействува да се утвърждава подобно гледище. Играейки с огромните политически амбиции на Джолити, Нити и Саландра, уверява всеки поотделно, че за фашисткия лидер ще бъде чест да работи съвместно с най-големия политик на Италия. С подобна наивна вяра в опитомяването на Мусолини и на фашизма се проявява типичното политическо късогледство на либералната буржоазия, която по класови причини се ориентира към черния цвят на фашизма, въпреки че червеният на социализма не заплашва съществуването на държавнатадържавата.
 
Тезата за „болшевишката"„болшевишката“ опасност, надвиснала над Италия, упорито се използва в световната литература. С нея особено усърдно спекулират историци, участващи в политическия живот на собствените си страни в лагера на крайната десница. Видният френски историк от монархо-националистическия кръг "[[Аксион франсез (вестник)|Аксион Франсез]]", академик [[Жак Бенвил]], твърди: „Анархията растешерастеше“." „Демократично-либералната"либералната“ държава се разпадаше. Италия беше узряла за диктатура, било болшевишка, било националистическа. Трябваше само да се разбере кой ще нанесе „удара с юмрук по паралитика"паралитика“ (цитира се известен израз на [[Троцки]] за октомврийския удар на болшевиките от 1917 г. - б. М. С.). В своя предговор към френското издание от 1923 г. на книгата на Горголини „Фашизмът"„Фашизмът“ (българско от 1924 г.) Бенвил приема като очевидно, че „с голяма бързина Италия вървеше към режим, подобен изна този е Русия"Русия“, когато Мусолини спрял движението но наклонената плоскост, той извършил забележително дело, достойно да бъде записано в историята. Според проф. Мюлер, еволюирал от католицизъм до рексизъм (профашистко движение в Белгия), Италия била „гангренясала"„гангренясала“ от болшевизъм и се измирала в пълна анархия, преди да дойде „спасителят"„спасителят“ Мусолини. За „болшевишката"„болшевишката“ опасност пишат и автори-антифашисти, произлизащи от буржоазни кръгове. За Салвемини за истина „следслед войната Италия била паднала в бездната на „болшевизма"„болшевизма“.
 
Трябва специално да се отбележи, че октомврийските събития от 1922 г. в Италия ярко показват желанието на едрата буржоазия да търси нови форми на управление в следвоенните условия. Войната създава нова икономическа обстановка: прегрупират се капиталите; все по-бързо се машинизира производството и в Европа се появява конвейерът, разширяват се международните финансови връзки, скъсяват се разстоянията чрез бързоходните презморски параходи, бурно се развива авиацията и автомобилостроенето, доставянето на суровини от всички континенти става за все по-кратко време, металургията и химията постигат нови успехи, особено в преработката на нефта, в производството на взривове, обои, изкуствени материали, торове, електропроизводството нараства значително, интензифицира се селското стопанство чрез навлизане на машини и торове и в средното по размери стопанство.
След войната държавата играе все по-нарастваща роля за съгласуване целите на различните експлоататорски класи в организацията на производството и в експлоатацията на широките маси. Засилва се ролята на Образованието и на науката, и на държавния бюджет като фактор за научно-технически прогрес и за нови печалби на монополите, търсещи все по-тесни връзки с държавния апарат. Човечеството навлиза с бързи крачки в епохата на държавномонополистическият капитализъм, на планирането в рамките на една страна - за производството на суровини, на промишленото производство, на цените и на пласирането на готовата продукция.
 
След войната държавата играе все по-нарастваща роля за съгласуване целите на различните експлоататорски класи в организацията на производството и в експлоатацията на широките маси. Засилва се ролята на Образованиетообразованието и на науката, и на държавния бюджет като фактор за научно-технически прогрес и за нови печалби на монополите, търсещи все по-тесни връзки с държавния апарат. Човечеството навлиза с бързи крачки в епохата на държавномонополистическиятдържавномонополистическия капитализъм, на планирането в рамките на една страна - за производството на суровини, на промишленото производство, на цените и на пласирането на готовата продукция.
Нова е и политическата обстановка. В обществения живот се включват все по-широки маси. Изборите за Парламент и за общински съвети се превръщат в гигантска война в мирновременни условия между различни политически партии и групировки, в която победата означава запазването или поемането на властта за един определен период от време. В името на тази победа, както и във всяка война, всички средства са добри. Социалната демагогия излиза на преден план и също тъка необходимостта да се съчетават възможностите на буржоазната демокрация с възможностите на диктаторските режими - отречени от тази буржоазна демокрация в хода на революции и войни за национално обединение. Мусолини е първият, отлично оценил тавата обстановка, поставил ясни цели пред фашисткото движение - борба с всички сили за власт, разработил основите на една „велика сила" на двадесетия век - пропагандата, науката „психология на масите"
 
Нова е и политическата обстановка. В обществения живот се включват все по-широки маси. Изборите за Парламент и за общински съвети се превръщат в гигантска война в мирновременни условия между различни политически партии и групировки, в която победата означава запазването или поемането на властта за един определен период от време. В името на тази победа, както и във всяка война, всички средства са добри. Социалната демагогия излиза на преден план и също тъка необходимостта да се съчетават възможностите на буржоазната демокрация с възможностите на диктаторските режими - отречени от тази буржоазна демокрация в хода на революции и войни за национално обединение. Мусолини е първият, отлично оценил таватаотлично обстановкаобстановката, поставил ясни цели пред фашисткото движение - борба с всички сили за власт, разработил основите на една „велика сила"сила“ на двадесетия век - пропагандата, науката „психология на масите"масите“.
 
Част от едрата италианска буржоазия приема твърде бързо идеите на Мусолини за „оздравяването„оздравяване на обществото" обществото“ и оказва материална подкрепа на фашисткото движение. Друга част гледа на Мусолини като на рожба на епохата на насилие, която епоха по силата на естествените закони ще отмине с изчезването на спомена за жертвите от войната. В новия министър-председател виждат човек, който само по-твърдо ще прилага съществуващите закони, за да въведе „ред"„ред“ в страната.
 
== Фашизмът на власт ==
 
„Походът към Рим, тази антиреволюционна революция на размирни консерватори, беше предопределен да стане в Италия мит и вън от Италия - мечта или кошмар" кошмар“ пише Ернст Нолто (ФРГ), автор на изследването „Фашизмът в неговата епоха“. Октомврийските събития от 1922 г. извеждат фашизма начело на властта. И вътре в страната, и вън от нея фашизмът ще намери подражатели, които завиждат на успехите на Мусолин и жертви, които ще го ненавиждат като първопричина за техните страдания.
Нолто (ФРГ), автор на изследването „Фашизмът в неговата епоха". " Октомврийските събития от 1922 г. извеждат, фашизма начело на властта. И вътре в страната, и вън от нея фашизмът ще намери подражатели, които завиждат на успехите на Мусолин и жертви, които ще го ненавиждат като първопричина за техните страдания.
 
Социалната структура на италианското общество в навечерието на идването на Мусолини на власт е следната: ако при население от 32 500 000 души през 1901 г. дребната буржоазия (чиновници, учители, дребни селскостопански собственици и арендатори, занаятчии, дребни търговци, дребни собственици в транспорта и обслужването) е 8 580 000 (48,6% от активното население), то при население от 37 930 000 души през 1921 г. дребната буржоазия е вече 10 300 000 (50,5% от активното население). От всичко 20 420 000 души активно население през 1921 г. работниците са 9 190 000, от тях 4 450 000 са селскостопански, 3 300 000 - индустриални, 700 000 - строителни, 200&nbsp;000 - в транспорта и обслужването, 100 000 - в търговията, 440 000 са прислужници в обществените заведения, хотелите и др. подобни. Работниците и представителите на дребните и средните слоеве са огромното мнозинство от населението.
 
Независимо от успехите на фашизма в борбата за власт сред най - ниските етажи на италианското общество той съвсем не печели господствуващи политически позиции сред тях и не елиминира оттам останалите политически движения - социалистическото, комунистическото, католическото. Едва след завземането на властта фашизмът се превръща отначало в доминиращо, а сетне и в единствено политическо движение и сред тези класи, и сред буржоазията. Симпатизиращите на фашистките идеи или отхвърлящите метода на класовия подход към обществените явления приемат, че Мусолини осъществил фашистка „революция"„революция“. За илюстрация може да се използват двама български автори, позоваващи се на известни европейски познавачи на италианската проблематика. Според Ц. Бръшлянов, доколкото походът към Рим не бил предвиден в редицата нормални средства за борба, „той е акт революционен"революционен“. А за Д. Разбойников фашизмът се развил закономерно на мястото на губещия материалните си предпоставки социализъм - войната засилила националното съзнание и го наложила, като спътник на вроденото у всекиго чувство на егоизъм и стремеж към самосъхранение", тя разделила народите на нации, а класите изчезвали и се стигнало не до „социализирането на национализма"национализма“, а до „национализирането на социализма”социализма“.
 
Въпросът за отношението към начина, по който Мусолини се добира до властта, е тясно свързан с въпроса за перспективата за развитието и укрепването на фашистката идеология и държава. Оценката „контрареволюция"„контрареволюция“ е разпространена пред много буржоазни автори и особено сред принадлежащите към антифашисткото направление. Според Карло Росели (убит едновременно с брат си през 1937 г. в [[Париж]] от френските „кагулари"„кагулари“ за антифашистка дейност) фашизмът е „гигантски скок в миналото"миналото“. За много буржоазни демократи фашизмът е „антилиберална реакция"реакция“. За Роберт Михелс в Италия е осъществена „контра„контрареволюционна революционна революция"революция“. Тази игра на думи се използва, за да се подчертае, че Мусолини нямал никакви исторически цели, а гледал назад към миналото. За Густав Адолф Райн идването на власт на Мусолини е „контрареволюция"„контрареволюция“, но развита на терена на революцията -, т. е. с участието на слоеве, търсещи социална справедливост, но с резултат - обратен на очакванията на тези слоеве.
Още през 1923 г. Мьолер ван ден Брук вижда в похода на Мусолини великолепен образец на “консервативна„консервативна революция"революция“. Постановката за „консервативна революция"революция“, към която управляващите класи прибягват, за да укрепят позициите си ограничат правата на потиснатите класи, се поддържа и от Нолте.
 
Не е толкова лесно да се намери точна формула, с която да се определи отношението към употребеното от Мусолини средство - похода към Рим, за спечелването на властта. Вече се посочи кои са факторите, с чиято помощ Мусолини достига целта на своя живот, как парламентарната система капитулира след кратка „обсада"„обсада“ пред извънпарламентарния натиск. Б. Лопухов използва термина „антидемократичен държавен преврат"преврат“, установил фашистка диктатура. Това определение е най-точно и се приема от авторите-марксисти в различни варианти, но с едно основно обяснение, че фашизмът не посяга върху основите на буржоазното общество, а само променя формите на управление и на експлоатация.
 
За Прецолини не било тъй важно дали промяната от октомври 1922 г. е революция или узаконено завоюване на властта - важни били последиците - фашизмът държи властта. Разбира се, това е чисто прагматичен отговор на въпроса, но наистина фактът си остава факт - Мусолини става министър-председател и коалиционното му правителство получава доверието на Камарата. На 16 ноември 1922 г. Мусолини (той е и министър на вътрешните и на външните работи) се държи като победител в завоювана страна: „Можех да направя от тази глуха и сива зала войнишки бивак, можех да разгоня Парламента и да образувам правителство изключително от фашисти."фашисти“. Тук социалистът Джузепе Модилияни (брат му е световноизвестният художник [[Амедео Модилияни]]) извиква, аплодиран от левицата: „Да живее Парламентът! Да живее Парламентът!". Наскачалите фашистки депутати са готови да се бият, но Мусолини продължава речта си: „Можех, но поне в това първо действие не искахисках“." Мусолини предупреждава: „Нека никой от нашите вчерашни, днешни и утрешни неприятели не се заблуждава за нашето краткотрайно пребиваване на власт"власт“, защото правителството имало „изключителна база в националното съзнание и се поддържа от най-доброто, от младата италианска генерациягенерация“.
 
За своя вътрешна политика премиерът определя като директива „икономии, труд, дисциплина"дисциплина“, а за външната - „основната идея"идея“, че „мирните договори, добри или лоши"лоши“ трябва да се прилагат; „държава, която се уважава, не може да има друга доктрина"доктрина“. Но не само за утеха на националистите Мусолини добавя многозначително: „Договорите не са вечни, не са непоправими: те са глави от историята, не епилог на историята”историята“. Една твърде стара истина, която обаче през 1922 г., а и по-късно не тласка към размисъл над проблема „фашизъм"„фашизъм“ управляващите европейските държави правителства. Бившите съюзници на Италия във войната не виждат нищо неуредно в октомврийските събития. Мусолини получава цял куп комплименти как щял да води разумна външна политика, основана на политика на социален мир вътре в страната. Тези чувства на симпатия говорят твърде лошо за качествата на управляващите буржоазно-демократичните страни - от класова омраза към работническото движение, те одобряват пожертвуването на един демократичен режим.
 
В първите месеци и дори години на фашистката власт голям кръг автори продължават, както и преди 30 октомври 1922 г., да гледат на фашизма като на временно политическо явление. Много са прогнозите за нетраен характер на новата власт или за „опитомяването"„опитомяването“ на Мусолини при движението му из административно-правните „джунгли"„джунгли“ на държавата. Самият Мусолини с удоволствие е поддържал подобни надежда.
 
При дебатите в Камарата от името на ИСП Турати предсказва, че Парламентът престава да съществува, а робските поклони на либерали и демократи пред фашизма са безполезни, защото въпреки оказаните на фашизма услуги ще бъдат изметени от управлението. Социалистите обаче все още оценяват фашизма като политическа диктатура на дребната буржоазия, като трета сила между (намиращите се в равновесия едра буржоазия и работническа класа.
 
В Комунистическия интернационал дискусията за фашизма е продължителна. Тя започва още на Четвъртия конгрес, който се открива само седмица след събитията в Италия, и завършва на Седмия конгрес с главното участие на [[Георги Димитров]] при разработването на новата политика на световното комунистическо движение. И ръководителите на Италианската комунистическа партия ,също както и ръководителите на буржоазнодемократичните партии гледат на фашизма, според израза на Умберто Терачини от ноември 1922 г., като на временна „министерска криза"криза“. Пред Третия разширен пленум на Изпълнителния комитет на [[Коминтерна]] (ИККИ) през 1925 г. [[Клара Цеткин]], вече предупреждава, че не бива да се подценява силата на фашизма и влиянието му върху най-низшите социални слоеве. Но ИКП не променя своята оценка. През 1924 г. на Петия конгрес на Коминтерна докладчик на резолюцията за фашизма, е генералният секретар на ИКП Бордига. Според Бордига в Италия ставало дума само за „промяна на правителствения персонал на буржоазията"буржоазията“. В приетата от конгреса „Програма за действия на ИКП"ИКП“ се сочи, че социалната база на фашизма постепенно се разпада, поради което ИКП трябвало да разбие фашизма, да отстрани от политическата сцена буржоазната опозиция и реформизма и да обедини работническите и селските маси с цел завоюването на властта. В документите на Петия конгрес е включена прогноза за фашизирането на капиталистическите „демократично пацифистки режими"режими“ и за нетрайния характер на фашистките режими, тъй като щели да се осъществяват смени на режимите - „демокрация - фашизъм - демокрация"демокрация“, които смени „щели да подриват още повече основите на разклатения капитализъм"капитализъм“. На конгреса е поставено началото на отъждествяването на фашизъм и социалдемокрация, които „съставлявали нож с две остриета на едно и също оръжие на диктатурата на крупния капитал"капитал“ или били „дясната и лявата ръка на съвременния капитализъм"капитализъм“. След един месец [[Сталин]] издига най-разпространената и до 1935 г. формула - фашизмът и социалдемокрацията „не са антиподи, а близнаци”близнаци“.
 
== Преход към фашистка диктатура ==
Процесът на фашизация - на преход към открита и пълна фашистка диктатура, продължава до 1926 г. Освен на държавните институции Мусолини се опира на фашистката партия, на фашистките профсъюзи и на фашистката милиция. През ноември 1922 г,. във фашистките профсъюзи вече членуват 1&nbsp;000 000 души срещу само 400 000 в Общата конфедерация на труда, а след една година - 2 000 000 срещу 200 000 в ОКТ.
в ОКТ.
 
Фашистката милиция е трансформирала в помощен орган на официалната полиция на 15 декември 1922 г. с решение на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]] (ГФС). Милиционерите полагат клетва за вярност лично към Мусолини като глава на НФП и на правителството. През 1926 г. фашистката милиция брои 200 000 души, а през 1939 г. - 800&nbsp;000. Видният фашист и министър на правосъдието Роко пише, че „създадената от революцията милиция"милиция“ „след партията, е най-активният инструмент за общуване между държавата и народа"народа“. Тъй Мусолини създава своя ликторска гвардия и най-мощно оръжие за контролиране на положението в страната. Високо платените и привилегировани милиционери са готови да изпълнят всяка заповед на „дучето"„Дучето“.
 
Големият фашистки съвет е сформиран от Мусолини и включва най-видните дейци на фашизма. Тази инстанция вече подготвя всички по-важни решения, засягащи не само фашистката партия, но и цялата държава. Започва прочистването на държавния апарат с цел да се отстранят възможните неприятели на режима и за да се назначат жадните за власт и облаги членове на НФГ.
„Прочее - цинично признава Мусолини - нека се знае веднъж завинаги, че фашизмът мене признава идоли, не обожествява фетиши: вече е минал и ако бъде необходимо, пак спокойно ще мине през повече или но по-малко разложеното тяло на богинята Свобода!". И Мусолини преминава през таватова тяло, нареждайки да бъдат арестувани делегатите на ИКП за Четвъртия конгрес на Комунистическия интернационал начело с Бордига. Само Таска успява да избяга в [[Швейцария]], а Грамши по това време е в Москва.
 
През пролетта на 1923 г. в НФП влизат 150 000 националисти и през април фашистите са вече 500&nbsp;000, а през юни - 625&nbsp;000 души. В своята книга „Социалната същност на фашизма"фашизма“ (1928 г.) съветският автор С. Слободокой оценява фашизма като смес: протофашистите са дали дребнобуржоазния анархосиндикализъм, отразяващ стремежа към властта на дребната буржоазия, служещите, низшата интелигенция и част от полупролетарските и изостаналите работнически маси. Тези елементи са представени предимно в провинцията. Националистите били идеолози на едрата буржоазия и в програмата им основните елементи са нацианалистическо-империалистически и открито антидемократични и антипролетарски; главният им щаб е в столицата. А мнозинството буржоазни автори са на мнение, че националистите са дали основната част от фашистката идеология.
 
Вливането на националистите в НФП обаче е само епизод от политическата история на Италия - то не променя същността на фашизма. По-точно е да се отбележи, че националистите виждат във фашизма най-близко и приятелско движение, което може да реализира техните цели.
Процесът на фашизация на държавата през 1923 г. променя отношението към фашизма и на някои буржоазни групировки, които започват разбират истинските намерения на Мусолини. Народната партия скъсва с правителството. Видните либерали Нита и [[Джовани Амендола]], а през 1924 г. и Джолити, Орландо и Саландра, се обявяват срещу режима. Но нефашистките партии не успяват да се обединят за борба с фашизма. Някои автори приписват този факт на традиционната италианска „несериозност"„несериозност“ и на липсата на дисциплина. Подобно психологическо обяснение явно е неприемливо. Остава другото - за незрелостта на буржоазната демокрация и за слабостта на работническото движение. В Комунистическата партия за 1 декември 1923 г. са останали само 9719 души - шест пъти по-малко в сравнение с 1921 годинаг. А към Мусолини се сипят похвали от тежката печатна артилерия на буржоазния свят. Английският „[[Дейли Мейл]]" счита, че величието на фашизма се състои в обединението на италианците и на твърдите действия срещу всички, които заплашват суверенитета на държавата. Френският „Фигаро"„Фигаро“ дава голям кредит на „латинската мъдрост"мъдрост“ на Мусолини. Американският „[[Ню Йорк Хералд]]" приема Мусолини за „обновител па италианската нация, достоен за място в историята"историята“, подобно на [[Гарибалди]].
С Фашиститефашистите, укрепили властта си, разполагащи с командните постове на държавния механизъм, подготвят проект за избирателна реформа, според който партията или блокът от партии, получили най-много гласове в изборите (не по-малко от 25%, печели 2/3 от депутатските места. За италианската действителност тази реформа означава предаването на властта в ръцете на фашистите. Проектът е превърнат в закон през юли 1923 г. с гласуване в Камарата ща депутатите (178 на 157) и в Сената. Тъй буржоазните партии извършват акт, на който най-подхожда определението „самоубийство"„самоубийство“.
 
Изборите за Камара на депутатите са проведени на 6 април 1924 годинаг. Фашистката листа на „националното единство"единство“ получава над 4 600 000 гласа (64,3%) от всичко 7 200 000 гласували и 374 депутати. На новата Камара Мусолини диктува своята воля - опозицията може само да разобличава правителствената политика. Но не безнаказано. На 30 май секретарят на Социалистическата партия [[Джакомо Матеоти]] с ярка реч иска изборите да се обявят за невалидни и доказва обстановката на терор и фалшификации, създадена от фашистите. На 10 юни отново Матеоти е трябвало да говори и с документи да разобличи финансовите машинации на властта. В Камарата напразно го очакват - той е „изчезнал"„изчезнал“. Започва „аферата Матеоти"Матеоти“, предизвикала най-сериозната криза на фашисткия режим до Втората световна война. Опозиционните депутати напускат Камарата. Този акт създава [[Авентински блок|Авентинския блок]]", по името на един от седемте римски хълма, на който се оттегляли някога плебеите в борбата си срещу патрициите. Но буржоазната опозиция, отхвърляща фашистките методи на управление, изчаква развитието на събитията, вместо да възпламени масите с призиви за смъкването на властта. Комунистическата партия, след като другите две социалистически партии (през 1922 г. в ИСП става ново разцепление - десницата създава [[Унитарна социалистическа партия]]) отхвърлят предложението за провеждане на обща стачка, напуска нерешителния блок, и се връща в Камарата, за да има трибуна на антифашиската пропаганда. Има и автори като например Нолте, които надценяват възможностите на опозицията и пишат, че стачката имала шансове да помете фашизма.
 
На 24 юни Сенатът с 235 срещу само 21 гласа изказва доверие на правителството. Главните фигури в Сената са Сфорца и Кроче. Въпреки „съветите"„съветите“ на фашисти към съпругата му (ако не искате да сте вдовица, нека съпругът ви да не говори тази вечер в Сената.) Сфорца произнася голяма антифашистка реч. За политиката на Мусолини като министър на вътрешните работи той казва: „Вие може да избирате – или сте виновен колкото никой никога не с бил, или сте некомпетентен колкото никой никога не е бил!" За фашизма Сфорца констатира, че може да живее само в атмосфера на всеоспорване на авторитета му или на терор. Ораторът произнася една фраза, която прави чест па зараждащото се антифашистко движение: „Фашизмът би могъл да издържи много битки; една само той никога не би могъл да започне - тази на интелектуалната критикакритика“." По-късно един от дейците на антифашистката съпротива - [[Игнацио Силоне]], критикувайки фашистката теория, сполучливо оценява нейните качества като мисловен и политически маргарин.
 
[[Бенедето Кроче]] още не е достигнал до антифашизма и предлага на колегите си - сенатори изчаквателната тактика.
 
Все пак Мусолини е принуден да се откаже от поста министър на вътрешните работи. В околностите на Рим е намерен трупът на Матеоти. На 16 август погребението, макар и грандиозно, не прераства в бунт. Матеоти ще остане само първият „мъченик" на италианския фашизъм. Разкрива се и личната вина на Мусолини в убийството. Избухналата криза обаче може да се определи като „фантом" не само защото зад нея е сянката на Матеоти и защото опозицията е разединена, а защото процесът на фашизация на държавата е напреднал достатъчно, за да се чувствува Мусолини само злепоставен, но не и с разклатен пост. А и силите, които му разчистват пътя към властта – опора и на предишните институции -монархия, едра буржоазия, църква - продължават да го поддържат не само за щото му симпатизират, но и защото си задават въпроса: „Какво ще се случи след Мусолини?" „Осерваторе Романо" се страхува от „фатален скок в мъглата", ако падне фашизмът, а папа Пий XI отказва да приеме майката и вдовицата на Матеоти! Въпреки размерите на недоволството нито за миг Мусолини не изпуща командните постове па властта. По-крайните фашисти дори искат пълна разправа с опозицията и няколко хиляди нови мъртви. А кралят приема Мусолини и го окуражава.
А през март 1939 г., подготвяйки нападението срещу Албания, Мусолини твърди: „Вечният мир е катастрофа за човешката цивилизация." И за да „предотврати" тази катастрофа, Мусолини е съучастник на [[Хитлер]] в разпалването на [[Втората световна война]], Фашистката пропаганда подготвя италианската младеж за кървава баня. Деца и младежи въртят пушки и бомби в ръцете си. Роко тържествува, че фашистите са успели коренно да променят духа и характера на италианския народ: „Тъй Италия, след векове на недисциплинираност и леност, може още веднъж да стане велика военна и войнствена нация."
През 1938 г. е приет манифест за защита на расата, с който се подчертава принадлежността на Италия към арийството. Слабата до този момент антисемитска пропаганда се засилва, а животът на 50&nbsp;000 италиански евреи става все по-несигурен. Приета е Харта на училището, което напълно е подчинено на агресивната политика. В Италия се говори за „фашистки стил" на живот. Италианският фашизъм разкрива най-човеконенавистническите си черти.
През октомври 1938 г. е прекратено съществуването на Корпоративната камара и е заместена с ново тяло от 682 „национални съветници", определяни от ГФС, Националния съвет на НФП н Националния съвет на корпорациите. Новата Камара е открита на 23 март 1939 г. - точно двадесет години от рождението на фашизма.
На 7 април 1939 г. италианските войски окупират Албания. Още един път трябва да се преправя политическата карта на Европа. Фашистките ръководители цинично твърдят, че албанският народ копнеел за този акт и единодушно се присъединил към Италия. Граф Чано мотивира заграбването с „античните права" на Италия на Балканите и го представя като увенчаване на едно „дълго дело в полза на албанския народ".
Когато на 1 септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша, Мусолини изчаква най-удобен момент за включването на Италия във войната. Така фашизмът поема своя дял от вината за световния пожар.
409

редакции