Чау-чау: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.215.255.225 (б.), към версия на 62.176.108.242
Редакция без резюме
Ред 36:
Женската чау е много кокетлива с мъжките, но ги поставя на място ако не могат да й угодят. Изразява недоволството си със свадлив лай и хапе по особен начин, не като биещо се куче, а захапва кожата недълбоко, при което противникът скимти от болка и се оттегля.
Чау-чау са много чистоплътни и в известна степен обичат реда. Те никога няма да бягат в локвите, а ще вървят между лехите, няма да газят в разораното и няма да повредят и едно растение. Чау никога не взема нещо от земята, а ако го заинтересува някаква миризма, ще я изследва с усърдието на професор. Това куче помни всички места, които са го заинтересували по-рано. При цялата независимост на характера на чау-чау, за човека, сполучил да опознае невероятните му психически ресурси, той може да стане източник на радост и удовлетворение. Този, който иска да има емоционално куче, не би получил търсеното утешение в сдържания чау, който презира натрапените ласки и посреща стопанина си с леко помахване на опашката. Много е сложно да снемете маската на важност от лицето на чау на улицата, при все, че и вкъщи той се държи като стопанин – спокойно и непринудено.
Това куче с характерното си презрително-надменно изражение на муцуната не може да бъде обект на масово търсене и модерно за всички и затова развитието на породата е било много бавно и трудно. Като правило чау-чау никога не е бил модно куче, породата има противници, любители и истински почитатели. Такова куче става собственост на човек, който е чакал чау цял живот. Вследствие на ниската си плодовитост и характирнитехарактерните особености на развъждането на породата, известни само на специалистите, чау-чау никога няма да бъде многочислена порода.
 
{{Кинология-мъниче}}