Ниагарски водопад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
[[Картинка:Niagara new york 001.jpg|thumb|350px|Американската част на водопада в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]]]
'''Ниагара''' е група масивни [[водопад]]и на река Ниагара в източната част на [[Северна Америка]], на границата между [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. Водопадът се състои от три части: Хорсшу (понякога наричан ''Канадски водопад''), Американски водопад и по-малкия Брайдъл Вейл. Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в [[Северна Америка]].
Ниагарският водопад е известен със своята красота, като в същото време е ценен източник на хидроелектрическа енергия и предизвикателен проект за опазване на околната среда. Популярна туристическа дестинация от повече от столетие, водопадът се намира между градовете близнаци Ниагара Фолс (САЩ) и Ниагара Фолс (Канада)
== Образуване на водопада Ниагара ==▼
Историческите корени на Ниагарския водопад са в [[Уисконсинското заледяване]], което завършва преди около 10 000 години.
След като ледът се разтапя, оттокът на горните
▲== Образуване на водопада Ниагара ==
▲Историческите корени на Ниагарския водопад са в [[Уисконсинското заледяване]], което завършва преди около 10 000 години. Северноамериканските Велики езера, така и река Ниагара, са резултат от тази последна континентална ледена кора, огромен ледник, пълзящ през региона от Източна Канада. Ледникът преминава през местността като огромен булдозер, смилайки скали и почва, премествайки ги и удълбочавайки някои речни легла, за да образува езера. Той затлачва други с наноси, принуждавайки тези реки да си проправят нови легла. Смята се, че приблизително на мястото на днешния канал Уеланд съществува древна долина, погребана под ледниковите наноси.
▲След като ледът се разтапя, оттокът на горните Велики езера се превръща в днешната река Ниагара, която няма възможност да следва старата си, вече запълнена, долина, така че намира най-ниския изход в трансформираната топография. С времето реката прорязва пролом през Ниагарската стена, обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Процесът на ерозия оголва океански скали, много по-стари от геологически новите ледникови наноси. Три основни формации са видими в пролома, изрязан от река Ниагара.
[[Картинка:Niagara3573.jpg|thumb|350px| Водопадът Horseshoe (подкова) в Канада, една от трите части на водопада Ниагара]].
Когато новоустановилата се река среща устойчивия на ерозия локпортски доломит, твърдият пласт ерозира много по-бавно от разположените под него по-меки скали. Въздушната снимка ясно показва твърдата горна скала, формацията Локпорт (среден силур), под бързеите над водопада и приблизително на горната третина от стената на пролома. Тя е съставено от много плътен, твърд и много здрав варовик и доломит.
Под този пласт, на около две трети от откоса, е по-слабата, мека и ронлива формация Рочестър (долен силур). Състои се главно от шисти, макар че има и тънки варовикови слоеве и съдържа големи количества вкаменелости. Тъй като този слой ерозира много по-лесно, реката е подкопала горната скала и е образувала водопада.
| |||