Найден Вълчев: Разлика между версии

След основно образование в родното си село завършва гимназия в [[Плевен]] и Юридически факултет в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1951]]). През [[1954]]–—[[1955]] е редактор на сп. ''„Български«Български воин“воин»'' и в. ''„Народна«Народна армия“армия»'', [[1956]]–—[[1983]] — в сп. ''„Септември“«Септември»'', [[1983]]–—[[1988]] — в сп. ''„Съвременник“«Съвременник»''; главен редактор [[1988]] –—[[1989]] на сп. ''„Дарители“«Дарители»''. Дипломат [[1996]]–—[[1997]]. Председател на Съюза на преводачите в [[България]] [[1989]]–—[[1991]].

Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка ''„На«На южната граница“граница»'' [[1953]] е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гарнизон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: ''„Малка«Малка повест“повест»'' [[1954]], ''„Пъстра«Пъстра палитра“палитра»'' [[1960]], ''„Северна«Северна светлина“светлина»'' [[1965]], ''„Лунапарк“«Лунапарк»'' [[1970]], ''„Синьо«Синьо цвете, влак, жена“жена»'' [[1975]], ''„Златен«Златен август“август»'' [[1977]], ''„Написано«Написано на кленов лист“лист»'' [[1984]], ''„Гигантски«Гигантски слалом“слалом»'' [[1986]], ''„Младата«Младата луна и старата луна“луна»'' [[2001]], ''„Рай«Рай за грешни“грешни»'' [[2003]] и др.

Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: ''„Българска«Българска земя“земя»'' [[1963]], ''„Звъни«Звъни, звънче“звънче»'' [[1968]], ''„Фото«Фото Есперанто“Есперанто»'' [[1983]], ''„Жълъдче«Жълъдче със шапка“шапка»'' [[2004]].

В четири книги ''„Попътни«Попътни срещи“срещи»'' Найден Вълчев издава от [[2007]] до [[2010]] г. есеистично биографични четива за [[Елисавета Багряна]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Панчо Владигеров]], [[Ангел Каралийчев]], [[Христо Радевски]], [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], [[Димитър Талев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Николай Лилиев]], [[Георги Райчев]], [[Елиас Канети]], [[Григорий Цамблак]], [[Орлин Василев]] , [[Ламар]], [[Александър Пушкин]], [[Адан Мицкевич]] , [[Михаил Юриевич Лермонтов]], [[Константин Симонов]], [[Александър Твардовский]], [[Марк Шагал]], [[Низами]], [[Васил Биков]], [[Сергей Есенин]], [[Михаил Светлов]], за батковците [[Валери Петров]], [[Леда Милева]], [[Веселин Ханчев]], за връстниците [[Иван Радоев]], [[Станка Пенчева]], [[Ивайло Петров]], [[Вили Цанков]], [[Лиана Даскалова]], [[Андрей Германов]], [[Първан Стефанов]], [[Димитър Вълчев]], [[Петър Караангов]]...…

Превел е много стихове на славянски поети - — [[Пушкин]], [[Мицкевич]], [[Лермонтов]], [[Есенин]], [[Твардовский]] („Василий«Василий Тьоркин“Тьоркин»), [[Симонов]], [[Сергей Орлов]], [[Владимир Соколов]], [[Евгени Евтушенко]], [[Йосиф Бродски]], [[Юлия Друнина]], [[Роберт Рождественский]], [[Борис Слуцки]], [[Бела Ахмадулина]], поети на [[Прибалтика]], поети на [[Прикавказието]], както и няколко от повестите на [[Васил Биков]].

По негови строфи звучат популярни песни като ''„Борба«Борба за мир“мир»'', ''„Голяма«Голяма песен“песен»'', ''„Младежки«Младежки марш“марш»'',''„Тиха«Тиха вечер“вечер»'', ''„Тиха«Тиха вечер“вечер»'', ''„Аз«Аз те чаках“чаках»'', ''„Ние«Ние сме на всеки километър“километър»'', ''„Кажи«Кажи коя е тъмната жена“жена»'', ''„Синя«Синя вечер“вечер»'', ''„Някога«Някога, но не сега“сега»'', създадени от композиторите [[Светослав Обретенов]], [[Любомир Пипков]], [[Филип Кутев]], [[Константин Илиев]], [[Тодор Попов]], [[Йосиф Цанков]], [[Петър Ступел]], [[Атанас Бояджиев]], [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]], [[Тончо Русев]], [[Митко Щерев]].

Автор е на текста на ''„Една«Една българска роза“роза»'' в изпълнение на [[Паша Христова]], по музика на [[Димитър Вълчев]].

Носител е на наградата „Димчо«Димчо Дебелянов“Дебелянов», на наградата на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на [[Златния Орфей]], на високи руски и беларуски отличия.

В ''„Литературна«Литературна анкета“анкета»'' на Панко Анчев, излязла през 2007 година, разказва всичко за себе си.