Контекст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 77.85.165.192 (б.), към версия на Blagocvetano
Ред 1:
'''Контекст''' ({{lang-lat|contextus}} — сплитане, съединение, свръзка) в [[езикознание]]то е завършена част от изречение или откъс от речта, определящи смисъла на отделна [[дума]] или [[словосъчетание]]. В по-общо и преносно значение контекст е съвкупност от обстоятелства, при които става нещо, и които му придават определен смисъл.
s
 
Когато дадена дума се използва в преносен смисъл или е многозначна, само в контекста във връзка със съседните изрази и форми може да се определи точното ѝ съдържание.
s
== Етимология ==
 
яПроизходът на думата в българския език е през [[руски]], [[немски]] и [[френски|френсgsdfdfи]] езици от латински.
d
== Видове контекстgконтекст ==
 
'''Контекст''' (fg — сплитане, съединение, свръзка) в [[езикознание]]то е завършена част от sfsgdf при които става нещо, и които мsdgу придаваfdsgddfgsdfg определенdfgsdf
 
Когато дадена дума сеdf dfgs ѝ съдържание.
== Етимологияfgsdfgsfgdffg ==
я език е през [[руски]], [[немски]] и [[френски|френсgsdfdfи]] езици от латински.
== Видове контекстg ==
=== Езиков контекст (вербален контекст) ===
==== Примери за дума с няколко значения ====
* Думата [[бит]] сее използва за обозначаване на съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и т.н.
* В по-общ, разширен смисъл тази дума се използва като синониdfсиноним на [[причастие|астиеживот]] от, [[глаголбитие]]а бия. „Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.“<ref>Петко Славейков, Български пословици, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 243.</ref>
* В [[информатика]]та [[бит (информатика)|бит]] е мерна единица за количество [[информация]].
* В друг контекст думата бит е форма на минало страдателно [[причастие]] от [[глагол]]а бия. „Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.“<ref>Петко Славейков, Български пословици, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 243.</ref>
* Форми на думата „бит“ като [[прилагателно]] име също се използват: „Изгледва като ''бита'' мечка.“ <ref>Петко Славейков, Български пословици, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 342.</ref> — срещу смислово различен контекст за членуваната форма на „бит“ в израза „изследване на ''бита'' през епохата“.
<!-- * В поговорката „За един бит двама небити не дават“ същата дума е съществително име за човек, който е набит. Не знам дали трябва да имам източник, за да стане част от енциклопедична статия тази поговорка. Ще потърся. --~~~~ -->
Line 20 ⟶ 16:
Посочените примери показват, че много често не е възможно да се определи какъв е смисълът на думата, взета самостоятелно, извън контекста.
=== Общ (разширен извън езиковите фактори) контекст ===
Има се предвид в най-общия смисъл ситуация, която включва освен лингвистични условия и всички обfgsfстоятелстваобстоятелства — социални, психологически, природни, и т.н
==== Социален контекст ====
==== Културен контекст ====