Георги Бакалов (общественик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
През 1891 година постъпва в [[Българска социалдемократическа партия|Българската социалдемократическа партия]]. По време на следването си в [[Женева]] (1891-1893) се сближава с [[Георгий Плеханов]].
 
След завръщането си в България започва печатарска дейност в [[Сливен]], където през 1893-1896 година издава редица брошури и преводи на Маркс, Енгелс, Плеханов и др. Известно време е учител. Уволнен, той се отдава на политическа, публицистична и литературна дейност. През 1897 година се мести във Варна, където основава книгоиздателство и издава на български език произведението на Маркс [[Комунистически манифест]]. Печати и организирваорганизира нелегалното прехвърляне от г.Варна в г. Одеса руския Вестник "Искра". Издава и собствени творби, като „Лъчите на поезията“, „Към свобода“ и др. През 1900 година издава брошура „Претендентите за Македония“, в която защитава идеята за Балканска федерация. През 1905 година се мести в [[София]] и основава издателство „Знание“, просъществувало до 1921 година.
 
Избран за делегат на [[Лондон]]ския (1896 година) и [[Амстердам]]ския (1904) конгреси на [[Втори интернационал|Втория интернационал]]. През 1903—1905 година е член на ЦК на [[БРСДП (тесни социалисти)]]. През 1905 г. напуска партията и става ръководител на фракцията на анархо-либералите. От 1908 до 1920 г. е член на [[БРСДП (широки социалисти)]]. През 1920 година става член на [[БКП (т.с.)]].
 
Преследван от правителството на [[Александър Цанков]], Бакалов е емигрант във [[Франция]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през 1925—1932 годинаг. живее в гр.Харков. През 1932 година е избран за [[член-кореспондент]] на [[АН на СССР]] заради своите научни и литературно-критически трудове.
 
През 1932 година се завръща в родината, където редактира леви издания. Автор на много работистатии по история на българското [[Възраждане]], пропагандира марксистката естетика и руската научна и обществена мисъл. Превежда от различни езици 287 книги основно с обществено-политическа насоченост, а няколко от тях са научна фантастика. Издава редица трудове: „Български писатели и книги“, „Днешната българска литература“, „Заветите на Българското Възраждане“, „Г. С. Раковски“, „Христо Ботев“. Използва псевдонимите Г. Базаров, Н. Соколов, Ж. Фанчев и други.
 
Умира на 14 юли 1939 година в София.