Георги Бакалов (общественик): Разлика между версии

След завръщането си в България започва печатарска дейност в [[Сливен]], където през 1893-1896 година издава редица брошури и преводи на Маркс, Енгелс, Плеханов и др. Известно време е учител. Уволнен, той се отдава на политическа, публицистична и литературна дейност. През 1897 година се мести във Варна, където основава книгоиздателство и издава на български език произведението на Маркс [[Комунистически манифест]]. Печати и организирваорганизира нелегалното прехвърляне от г.Варна в г. Одеса руския Вестник "Искра". Издава и собствени творби, като „Лъчите на поезията“, „Към свобода“ и др. През 1900 година издава брошура „Претендентите за Македония“, в която защитава идеята за Балканска федерация. През 1905 година се мести в [[София]] и основава издателство „Знание“, просъществувало до 1921 година.

Преследван от правителството на [[Александър Цанков]], Бакалов е емигрант във [[Франция]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през 1925—1932 годинаг. живее в гр.Харков. През 1932 година е избран за [[член-кореспондент]] на [[АН на СССР]] заради своите научни и литературно-критически трудове.

През 1932 година се завръща в родината, където редактира леви издания. Автор на много работистатии по история на българското [[Възраждане]], пропагандира марксистката естетика и руската научна и обществена мисъл. Превежда от различни езици 287 книги основно с обществено-политическа насоченост, а няколко от тях са научна фантастика. Издава редица трудове: „Български писатели и книги“, „Днешната българска литература“, „Заветите на Българското Възраждане“, „Г. С. Раковски“, „Христо Ботев“. Използва псевдонимите Г. Базаров, Н. Соколов, Ж. Фанчев и други.