Голямата депресия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без празни редове |
|||
Ред 1:
'''Световната икономическа криза''', наричана също '''Голямата депресия''' ({{lang-en|The Great Depression}}), е най-тежката световна [[икономическа криза]], започнала през [[1929]] и продължила през [[1930-те]] години.
Засяга най-тежко [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европа]] и [[Британска империя|Британската империя]], довеждайки до многобройни фалити на [[банка|банки]] и компании, висока [[безработица]] и рязък спад на [[БВП|брутния вътрешен продукт]], [[промишленост|промишленото]] производство, цените на [[фондова борса|фондовите борси]] и практически всички индикатори за [[икономически растеж]]. Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове.
[[Файл:UnemployedMarch.jpg|дясно|мини|Ескалиращата безработица в Канада води до масови протести]] Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през [[1933]] г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и световният [[БВП]] надхвърлят нивата от 1929 г. едва след [[Втората световна война]]. Световната икономическа криза е най-тежкият траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и половина, за който период има редовна икономическа статистика.
Line 7 ⟶ 9:
== Начало на икономическата криза ==
“Голямата депресия”, започнала десетилетие преди Втората световна война, се оценява от икономисти и историци като най-тежката криза на световната [[икономика]].
Началото ѝ варира според различните страни, като е прието, че в повечето от тях започнала през 1929 година и продължила до края на 30<sup>те</sup> - началото на 40<sup>те</sup> години на ХХ век. Това е най-дългата, най-широко разпространената и най-дълбока икономическа депресия на ХХ век в световен мащаб. Кризата започнала в [[САЩ]] с крах на пазара на фондовите борси на 29 октомври 1929 година, познат като „Черния Вторник”.<ref>http://www.britannica.com/EBchecked/topic/243118/Great-Depression Great Depre</ref>[[Файл:Crowd_outside_nyse.jpg|дясно|мини|Тълпата, събрала се на Уолстрийт след краха от 1929 година]]
Голямата депресия довела до разрушителни последствия в почти всяка страна, независимо от това дали била бедна или богата. Личните доходи, доходите от данъци и такси и печалби спаднали значително, а в някои страни като [[Америка]] безработицата достигнала 25%. Градовете по света също почувствали удара от [[икономическа криза|икономическата криза]], което довело до масова безработица в градове, разчитащи предимно на тежката промишленост. В много страни строителството било временно преустановено. Провинциалните райони, които разчитали предимно на земеделието, също били застигнати от кризата, като изкупните цени на селскостопанската продукция спаднали със средно 60%.[[Файл:US_Unemployment_1910-1960.gif|дясно|мини|Равнище на безработицата в САЩ за периода 1910-60 година, годините на Голямата депресия са маркирани в червено]]
След [[крахът на Уолстрийт|крахa на
▲След крахa на [[Уолстрийт]] от 1929 година обществото все още било оптимистично настроено за изход от икономическата криза. В средата на 1930 година лихвените проценти спаднали значително, но очакваната
дефлация и нежеланието на хората да увеличават задълженията си чрез вземане на заеми довело до спад на инвестициите. През май, същата година, продажбите на автомобили спаднали до нивата от 1928 година. Особено тежко било положението във въгледобивните и селски райони, където безработицата излизала извън контрол. Крахът на американската икономика довел и други страни до икономически крах, някои от които били по-слабо засегнати от икономическата криза.
== Подходи за обяснение на кризата ==
Съществуват няколко обяснения за първия спад на икономиката, датиращ от 1929 година.
Според [[монетаризъм|монетаристите]], в основата на депресията стои погрешната политика на монетарните власти, или контролирането от известната група Илюминати. От тази гледна точка, чрез бездействието си Федералният резерв допуснал финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не можел да получи кредитиране, което довело до масово спиране на [[инвестиция|инвестициите]]. Заеми се отпускали с частично златно обезпечение от Федералния резерв, което принудило президента [[Рузвелт]] да подпише заповед 6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица било обявено за незаконно. С това натискът върху [[Федерален резерв|Федералния резерв]] бил намален.
Според британския икономист [[Кейнс]], основният ангажимент на [[държава]]та в стремежа към обществено благо е балансиращата правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки. Според кейнсианците, намаляването на данъците и увеличаването на правителствените разходи с цел подпомагането на икономиката е ключово задължение на държавата по време на [[икономическа криза]].
Line 32 ⟶ 29:
== Развитие на икономическата криза в периода 1936-41 година ==
Различните страни по света започнали да се възстановяват от кризата по различно време, като в по-голямата част от света това се случило през 1933 година. Кризата довела до изоставяне на [[златен стандарт|златния стандарт]] от повечето страни, което първо се случило във [[Великобритания]], [[Япония]] и Скандинавските страни през 1931 година.<ref>Golden Fetters: The Gold Standard and the Great Depression, 1919-1939</ref> Други страни, като [[САЩ]] и [[Италия]] запазили златния стандарт до 1933 година, а [[Франция]], [[Белгия]] и [[Швейцария]] се обединили в т.нар. „златен блок” и запазили стандарта до 1936 г. Според съвременния анализ, ранното изоставяне на златния стандарт довело до по-ранното излизане от кризата на някои страни, тъй като Великобритания и Скандинавските страни възстановили икономиките си по-рано от Франция и Белгия.<ref>Golden Fetters: The Gold Standard and the Great Depression, 1919-1939</ref>
Повечето икономически историци са на мнение, че Голямата депресия приключила с началото на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Много икономисти са на мнение, че разходите, извършени по подготовката за войната ускорили излизането на страните от рецесията и значително намалили нивото на безработицата. Закъснялото влизане на [[САЩ]] във войната през 1941 година окончателно ликвидирало последствията от Голямата депресия, намалявайки нивото на безработицата до 10%. Много хора започнали да работят извънредно, печалбите на бизнеса се увеличили. Били необходими много работници, които да заемат местата на единадесетте милиона заети във войната мъже на трудоспособна възраст.<ref>Journal of Economic History |year=1992 |volume=52 |issue=4 |pages=757–784</ref>
[[Файл:WomanFactory1940s.jpg|дясно|мини|След началото на Втората световна война пазарът на труда изпитва недостиг на специалисти-мъже, затова жените заемат техните позиции в производството.]]
▲Повечето икономически историци са на мнение, че Голямата депресия приключила с началото на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Много икономисти са на мнение, че разходите, извършени по подготовката за войната ускорили излизането на страните от рецесията и значително намалили нивото на безработицата. Закъснялото влизане на [[САЩ]] във войната през 1941 година окончателно ликвидирало последствията от Голямата депресия, намалявайки нивото на безработицата до 10%. Много хора започнали да работят извънредно, печалбите на бизнеса се увеличили. Били необходими много работници, които да заемат местата на единадесетте милиона заети във войната мъже на трудоспособна възраст.<ref>Journal of Economic History |year=1992 |volume=52 |issue=4 |pages=757–784</ref>[[Файл:WomanFactory1940s.jpg|дясно|мини|След началото на Втората световна война, пазарът на труда изпитва недостиг на специалисти-мъже, затова жените заемат техните позиции в производството.]]
== Кризата по света ==
Line 44 ⟶ 41:
=== САЩ ===
==== Начало ====
Пълномащабната [[рецесия]] в САЩ започва през август 1929 г., два месеца преди краха на Уолстрийт (строителната продукция започва да намалява още през 1926 г.). През февруари 1930 г., на началото на кризата реагира [[Федерален резерв|Федералния резерв]], намалявайки референтния лихвен процент от 6 на 4%. В допълнение е започнато изкупуване на държавни облигации в подкрепа на [[Ликвидност|ликвидността]]. През следващите две години обаче, Федералният резерв не прави нищо. Министърът на финансите [[Андрю Мелън]], счита, че е необходимо да се позволи на пазара самостоятелно да се погрижи за необходимите промени на съотношения и цени.
През юни [[1930]] г. САЩ приема т.н. [[Закон Смуут-Хоули]], който облага с мита от 60% повече от 3200 продукта, внасяни в САЩ. Както може да се предположи, други държави отвръщат на това четворно увеличение на вносните мита с увеличение на своите. Редица страни например значително вдигат митата за внос на американски автомобили. През следващите три години (1930-1933 г.) американският износ се срива с 64%, включително износът на селскостопанска продукция – с 60%. Тази мярка се оказва един от основните канали за предаването на кризата в Европа, тъй като реализацията на продукцията на европейските производители в САЩ е силно затруднена. През тези години общата световна търговия се свива с 61%.
В края на 1930 г., инвеститорите започват масово изтегляне на банковите си депозити, което довежда до вълна от банкови фалити. В резултат на това, започва абсолютен срив на паричната маса. Втората банкова паника настъпва през пролетта на 1931 г. През тези месеци, властите не реагират на ускоряването на икономическата депресия. През 1930 и 1931 г. БВП спада съответно с 9.4% и 8.5%, а коефициентът на безработица се повишава от 3,2% в началото на 1930 г. до 15,9% до края на 1931 г.
През 1932 г. [[БВП]] се понижава с 13.4%, а от 1929 г. дотогава — общо с 31%. Равнището на безработица през 1932 г. се увеличава до 23,6%. За малко повече от три години от началото на кризата над 13 милиона американци са загубили работата си. Промишлените запаси губят до 80% от стойността си през 1930 г., а цените на селскостопанските стоки спадат с 53% от 1929 г. През тези три години фалират две от всеки пет банки, а вложителите им губят 2 милиарда долара в депозити. Паричната маса през 1929 г. спада по номинал с 31%.
На фона на слабото разширяване на паричната база (от 6,05 млрд. долара през 1929 г. до 7,02 млрд. през 1933 г.), паричната маса спада рязко — от 26,6 млрд. до 19,9 млрд. долара. Вълната от банкови фалити подкопава доверието на хората във финансовите институции, спестяванията трескаво се теглят от депозити и обръщат в брой. Оцелелите банки от своя страна, за да избягнат издаването на нови заеми, предпочитат да съхраняват парите в максимално ликвидна форма. По такъв начин, паричният мултипликатор спада рязко и кредити и кредитно-депозитните емисии на банките са фактически парализирани. Желанието и на банките, и на населението да държат парите си в брой, несъмнено рязко засилва рецесията.
[[Естествен прираст|Естественият прираст]] на населението на САЩ в периода на Голямата депресия рязко спада. На 7 март 1932 г. в [[Детройт]] полицията и частната охранителна служба на [[Хенри Форд]] стреля по гладуващи работници, които провеждат шествие. Убити са пет души, десетки са ранени.<ref>[http://www.workers.org/2009/us/ford_hunger_march_0402/ The Ford Hunger March of 1932]</ref>.
Line 64 ⟶ 56:
==== Антикризисни мерки ====
През януари 1932 г. Конгресът на САЩ създава Финансова корпорация за възстановяване (RFC). Организацията трябва да оказва финансова помощ на железопътни компании, финансови институти и бизнес-корпорации. През юли, ролята ѝ е разширена за оказване на помощ и на селското стопанство и финансиране на държавни и местни обществени мероприятия.
Приет е закон за Федерална жилищна банка, която е длъжна да предоставя кредити на организации, занимаващи се с ипотечно кредитиране (първообраз на бъдещата [[Fannie Mae]]). Приет е първия от двата закона, носещи името Глас—Стигол, насочени към либерализиране на Федералния резерв и разрешаващ му, в частност, да кредитира банките-членки. Признато е за необходимо да се активизира бюджетно преразпределение на доходите от богатите към бедните, за да се стимулира потреблението. Максималния размер на подоходния данък е повишен от 25 на 63%.
Въпреки това
▲Въпреки това, обществеността счита, че мерките, предприети от администрацията на [[Хърбърт Хувър]], са недостатъчни и доста закъсняли. [[Франклин Рузвелт]] сравнително леко побеждава Хувър на президентските избори през есента на 1932 г., а едновременно с това, [[Демократическа партия на САЩ|демократите]] успяват да завоюват контрол над Конгреса.
За изход от кризата, през 1933 г. започва да се осъществява [[Нов курс на Рузвелт|Новият курс на Рузвелт]] — различни мерки за регулиране на икономиката. Някои от тях, по съвременните представи, спомагат за отстраняването на причините за депресията, някои имат социална насоченост и помагат на най-пострадалите, докато трети усложняват допълнително положението.
Почти веднага след встъпването си в длъжност, през март 1933 г., на Рузвелт се налага да се сблъска с третата вълна на банковата паника, на която новият президент реагира с [[Извънреден закон за банките|закриване на банките за една седмица]] и подготвяне през това време на програма за гарантиране на депозитите.
Първите 100 дни от президентството на Рузвелт се характеризират с интензивна законодателна дейност. Конгресът разрешава създаването на Федерална корпорация за застраховане на депозитите и Федерална администрация за извънредна помощ, чието създаване е прието със Закона за възстановяване на националната икономика от 16 юли 1933 г. В задачите на Федералната администрация за извънредна помощ влизат: а) строителство, ремонт и подобряване на шосета и магистрали, обществени
▲Първите 100 дни от президентството на Рузвелт се характеризират с интензивна законодателна дейност. Конгресът разрешава създаването на Федерална корпорация за застраховане на депозитите и Федерална администрация за извънредна помощ, чието създаване е прието със Закона за възстановяване на националната икономика от 16 юли 1933 г. В задачите на Федералната администрация за извънредна помощ влизат: а) строителство, ремонт и подобряване на шосета и магистрали, обществени сдания и всякакви други държавни мероприятия и комунални услуги; б) съхраняване на естествените богатства и развитието на добива им, включвайки тук контрола, използването и пречистването на водите, предотвратяване на почвени и брегови ерозии, развитие на водната енергетика, пренос на електрическа енергия, строителство на различни речни и пристанищни съоръжения и предотвратяване на наводнения.
[[Файл:US Farm Prices (1928-1935).JPG|thumb|300px|Цените на фармацевтичната продукция в САШ, 1928—1935 г.]]
Line 85 ⟶ 72:
Безработните активно се привличат в обществените дейности. Най-общо, в периода 1933—1939 г. на обществени проекти под егидата на Администрацията за обществени дейности и Администрацията за гражданските дейности (строителство на канали, пътища, мостове, често в необитаеми и блатисти маларийни райони) числеността на заетите достига 4 милиона души.
През Конгреса преминават също така няколко законопроекта, регулиращи финансовата сфера: Извънредния закон за банките,
▲През Конгреса преминават също така няколко законопроекта, регулиращи финансовата сфера: Извънредния закон за банките, Закона Гласа — Стигол от 1933 г. за разграничаването на инвестиционни и търговски банки, закон за кредитирането на селското стопанство, закон за създаване на комисия за ценните книжа.
В сферата на селското стопанство, приетият на 12 май 1933 г. закон за регулирането, който преструктурира 12-милиардния фермерски дълг, съкращава процентите по ипотечната задлъжнялост и увеличава сроковете за погасяване на всички дългове. Правителството получава възможност да предоставя на фермерите заеми, и в течение на следващите четири години аграрните банки раздават на половин милион земевладелци заеми на обща сума 2,2 млрд. долара при доста леки условия. За увеличаване на цените на селскостопанската продукция, според закона от 12 май, на фермерите се препоръчва да намалят производството и посевните площи, и да намалят стадата, като за компенсация за убитите животни е създаден специален фонд.
Равносметката от първата година на президентството на Рузвелт са нееднозначни: спадането на БВП значително се забавя и е едва 2,1% през 1933 г., но безработицата нараства до 24,9 %.
След изкупуването от държавата на всичкото злато на твърда цена, опирайки се на закона за златния резерв, приет през януари 1934 г., Рузвелт издава на 31 януари 1934 г. прокламация, която съкращава златното съдържание на долара от 25,8 до 15 5/21 грана и установява официална цена на златото на ниво от 35 долара за унция. С други думи, доларът е девалвиран с 41%.
Съставени са 557 основни и 189 допълнителни т.н. „кодекси на честната конкуренция“ в различни отрасли. Страните гарантират минимална заплата, както и еднаква заплата за всички работници от една категория. Тези кодекси обхващат 95% от всички работещи в промишлеността. Те силно ограничават конкуренцията.
Методите на Рузвелт, рязко повишаващи ролята на правителството, са разглеждани като посегателство над [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]]. През 1935 г. [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд на САЩ]] постановява, че Националната администрация за възстановяване и законът, който я въвежда (National Industrial Recovery Act, NIRA) са неконституционни. Причината е във фактическата отмяна на много антимонополни закони и профсъюзния монопол при наемането на работници.
Държавата решително навлиза в сферите на образованието, здравеопазването, гарантира продоволствен минимум, поема
▲Държавата решително навлиза в сферите на образованието, здравеопазването, гарантира продоволствен минимум, поема отоворността за осигуряването на старите хора, инвалидите, безимотните. Разходите на федералното правителство в периода 1932—1940 г. нарастват над два пъти. Но Рузвелт се опасява от небалансиран бюджет и разходите през 1937 г., когато, както изглежда, икономиката набира достатъчни обороти, са съкратени. Това отново заплашва страната от рецесия през 1937—1938 г.
Индексът на промишленото производство през 1939 г. все още е 90% от равнището през 1932 г. През 1939 г. безработицата остава на 17%. Някои изследователи считат, че причината за края на Голямата депресия е [[Втората световна война]], предизвикала масово поръчване и закупуване на въоръжение от страна на държавата. Бурният ръст в американската промишленост започва едва в периода 1939—1941 г., на вълната на активното нарастване на военните приготовления.
В днешно време
▲В днешно време, повечето икономисти-неокласици смятат, че кризата в САЩ е усложнена от неправилните действия на властта.<ref>[http://usa-info.com.ua/history/great_deprecion.html История на САЩ. Голямата депресия]</ref> Класиците на [[монетаризъм|монетаризма]] [[Милтън Фридман]] и [[Анна Шварц]] считат, че Федералният резерв е виновен в създаването на „криза на доверието“, тъй като не е оказана навременна помощ на банките и започва вълна от банкови фалити. Според тях, мерките по разширяването на кредитирането от страна на банките, аналогични на тези, които са предприети през 1932 г., са могли да бъдат приети и по-рано — през 1930 или 1931 г. През 2002 г. членът на борда на директорите на ФЕД, [[Бен Бернанке]], изнасяйки слово за 90−та годишнина на Милтън Фридман, казва: „Позволете ми малко да злоупотребя с моя статут на официален представител на ФЕД. Бих искал да кажа на Милтън и Анна [Шварц]: що се отнася до Голямата депресия — вие сте прави, това го сторихме ние. И ние сме силно огорчени. Но благодарение на вас, ние няма да направим това отново.“.
По статистики на икономистите-изследователи на депресията Коул и Охейниън, без мерките на администрацията на Рузвелт по задържане на конкуренцията, нивото на възстановяване от 1939 г. е могло да бъде достигнато пет години по-рано.
Интересно е, че по време на [[Световна
▲Интересно е, че по време на [[Световна финансово-икономическа криза|световната финансова криза]], започнала през 2008 г., САЩ използват доста подобни методи за борба с хода и последствията на рецесията.
=== Австралия ===
Line 137 ⟶ 113:
=== Съветски съюз ===
Изолиран от света на капитализма, [[Съветския Съюз]] не бил особено засегнат от икономическата криза. Видимият имунитет на СССР към кризата затвърдил [[Марксизъм|
== Образът на Голямата депресия в културата ==
Line 157 ⟶ 133:
* „[[Бони и Клайд (филм)|Бони и Клайд]]“ — филм за историята на Бони и Клайд — известни американски банкови обирджии, действащи по време на депресията.
* „[[Джони Д.]]“ — филм за известния банков крадец [[Джон Дилинджър]].
* „[[Уморените коне ги
* „[[Догвил]]“ — действието произтича по време на Голямата депресия.
| |||