Железница (област София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
В древността цялата местност около с. Железница е кипял интензивен живот за което свидетелстват многобройните тракийски светилища некрополи и защитни съоръжения. Във времето на ранното средновековие и до османското нашествие в ареала на селото са съществували множество църкви и манастири, което го превръща във важен книжовен и духовен център наричан " Малката света гора" като аналог на Атонската обител. След опожаряването и разрушаването му, едва преди няколко века възниква селище и се заселва, според някои твърдения благодарение на изобилието на желязна руда, за което свидетелства и името и. В началото на миналия век населението на селото наброявало около 1 000 жители. Местните хора изградили свой храм – „Успение Богородично”, чиято дървена камбанария в миналото е предизвиквала интереса на посетителите. Днес на нейно място с дарения е построена нова монолитна камбанария и библиотека. В близост се намира Кокалянският манастир, а на около 10 km от селото руините на манастирът „Св. Дух”, който според предание е бил издигнат върху основите на тракийско светилище през 15 век. Разположен е на връх Манастирище/1 338 м. н.в/ - най-висок в Плана планина. Манастира е разрушен и опожарен от османците по време на османското нашествие. През 2001 година местни родолюбци издигнали до руините параклис със същото име. Под руините на манастира може да се види вековно буково дърво /на възраст над 500 г./, под което извира вода с тъмно червен цвят и се счита за лечебна.
 
Според друга легенда, селото възниква след заселването на жители от село Железница, Благоевградско, подгонени от турците. За това свидетелстват особеностите на говора на част от по-старото население на селото. Преди сегашното си местоположение селото е изградено първоначално по високо в планината и е носело името Мала Железница където и днес могат да се видят основите на старите къщи. За първи път се споменава в турски документи през 17 век под името Жележенче.