Шарл I Анжуйски: Разлика между версии

=== Френски графЖенитба ===

На 31 януари 1246 година Карл I се жени за [[Беатрис Прованс]] († 1267), най-малката дъщеря на Раймонд Беренгар V, граф на [[Прованс]]. Тя има 3 по-големи сестри, от които [[Маргарита Прованска|Маргарита]] през 1234 г. се омъжва за брата на Карл, френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] Свети, Елеонора — през 1236 г. за английския крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], а Санча — през 1243 г. за по-малкия брат на Хенри III, Ричард Корнуолски, станал по-късно крал на Германия. Раймонд Беренгар няма синове и съгласно феодалния обичай, трябвало да раздели своите владения между всичките си дъщери. Той обаче, не желаейки да раздроби земите си и считайки, че другите му дъщери са достатъчно компенсирани, ги завещава само на Беатрис.

Това довело до напрежение между Карл и Маргарита Прованска/съпруга на Луи ІХ/, която оттогава го намразила.

Графство Прованс било васално на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] като част от бившето [[Кралство Бургундия|Кралство Бургундия]] (Арелат). Карл отказал васална клетва на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], който тогава бил зает с други проблеми и не настоял на своите права. Предишните графове предоставили на градовете и дворянствотовасалите пълна свобода, нещо с което Карл не смятал да се съобразява.

Когато той пристигнал в Прованс, той довел със себе си юристи и счетоводители, които започнали да изучават неговите графски права и привилегии. Това предизвикало недоволство и вълнения, подкрепени от тъща му - вдовстващата графиня Беатрис. Когато през 1247 г. Карл заминал, за да встъпи формално във владение на графствата Анжу и Мен, градовете сключили отбранителен съюз, оглавен от Барал де Бо.

Заедно с брат си [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] през 1248 г., Карл, съпроводен от женасъпругата си Беатрис, тръгва на [[Седми кръстоносен поход|кръстоносен поход]] в [[Египет]], където се проявил като храбрецхрабър воин. По време на неговото отсътствиеотсъствие в Прованс избухва въстание.  През 1250 г.година Луи ІХ освободил Карл еи пуснатдругия отси брат, Алфонс сиде Поатие, да се завърневърне в своите владения. иПрез октомври той се върнал, носейки послание до кралицата-майка Бланш, тъй като самият Луи ІХ решил да остане в Светите земи. С помощта на с военна сила и дипломация успяваКарл съумял  през август 1252 година да подчини метежните градове. Карл проявявапроявил снисхождениеснизхождение към предводителя на въстанието и Барал де Бо, който става негов верен съратник.