Шарл I Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 90:
=== Завоевания ===
== Наследството на Карл I Анжуйски ==
Съгласно завещанието на Карл I, за крал на Неапол бил провъзгласен неговия син Карл Салернски (под името Карл II), находящ си в арагонски плен. В случай, че Карл II умре в плен, наследник бил обявен неговия най-голям син Карл Мартел. За регент на кралството бил назначен граф Робер II д’Артуа, а управлението на армията било възложено на камерхера Жан де Монфор.
В момента на смъртта на Карл, неговите владения включвали: континенталната част на Сицилианското кралство (бъдещото Неаполитанско), владенията във Франция (Анжу, Мен, Турен и Тонер) и тези в Свещената Римска империя (Прованс и Форкалкие). На негово подчинение бил ред острови в Егейско море, включително о.Корфу, както и владения в съвременна Албания, съставляващи херцогство Дурац.
Карл II успял да съхрани само част от тези владения. Получавайки свободата си в 1288 година, той бил в принуден да се откаже от Сицилия. Неговите опити да запази островите не дали резултат. Тонер след смертта на Карл I останал за неговата вдовица Маргарита. Анжу, Мен и Турен, Карл II бил принуден по Санлиския договор да отдаде като зестра за своея дъщеря Маргарита, омъжена за Карл Валоа, син на Филиппа III. Единствено Прованс, Форкалкие и Дурац останали в състава на владенията на Карл ІІ и неговите наследници.
Потомците на Карл I управлявали в различни европейски страни. Основаният от него род угаснал в 1435 година със смъртта на Джована II, кралица на Неапол.
== Образът на Карл в литературата и хрониките ==
Карл често е споменаван в историческите хроники на своето време.
| |||