Шарл I Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 69:
През 1262 г. папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]] възобновява преговорите с френския двор. През май 1263 г. [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] дава на Карл разрешение за преговори с папата. Договорът е сключен през юни. На Карл са наложени много ограничения (не може да се разпорежда с назначенията на църковни постове, не може да претендира за императорския престол и да заема постове на територията на императорската част на Италия и във владенията на папството).
На 2 октомври 1264 г. умира папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]]. Новият папа, [[Климент IV|Климент IV]], избран на 15 февруари 1265 г., извикал Карл в Рим, където на 28 юни той бил официално провъзгласен и коронован за крал на Сицилия. На 26 февруари 1266г. около Беневент се състояла битка с армията на [[Манфред|Манфред]], който бил победен и убит след бягството на сподвижниците му от бойното поле. На 7 март Карл тържествено влязъл в Неапол, който станал столица на
Към края на 1266
==== Борба срещу Кондрадин ====
В Бавария живеел синът на покойния император Конрад и внук на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], [[Конрадин|Конрадин]]. Благородниците на херцогство Швабия го признали за свой херцог, а бароните на Йерусалимското кралство го провъзгласили за свой крал. Недоволните от Карл родственици на [[Манфред|Манфред]] в края на 1266 г. започнали да се обединяват около него. Обезпокоен папа [[Климент IV|Климент IV]] издал була, която заплашвала с отлъчване всеки, признал властта на [[Конрадин|Конрадин]]. Но през есента на 1267 г. в Сицилия започнало въстание в подкрепа на [[Конрадин|Конрадин]], а самият той с армията си нахлул в Италия.
Line 83 ⟶ 84:
=== Имперски опити ===
=== Сицилианска вечерня ===
Докато Карл подготвял поход срещу Византия, събирайки флот през 1281 година, при двора на Педро Арагонски се стягала армия за нахлуване в кралството на Карл. Византийският император Михаил VIII Палеолог помагал на Педро с парични средства, за да отстрани опасността от своята държава. При това тайно се подготвяло възстание в самата Сицилия. Населението ненавиждало Карл, възмутено от неговата тирания и високи данъци.
Възстанието започнало на Пасха, 29 март 1282 година. За един ден били избити около 2000 французи в Палермо, а градът преминал под контрол на възстаниците. Това събитие получило название Сицилианската вечерня. По примера на Палермо възстанието обхваща и други градове. 28 април избухнало възстание и в Месина, където се намирал флотът на Карл и силен гарнизон под командването на Херберт Орлеански. Павечето французи успели да се укрият в цитаделата на града, но флотът бил изгорен. После Херберт се предал при условие, че му дадат да напусне Сицилия.
Карл умира на 7 януари 1285.
=== Наследството на Карл I Анжуйски ===▼
▲== Наследството на Карл I Анжуйски ==
Съгласно завещанието на Карл I, за крал на Неапол бил провъзгласен неговия син Карл Салернски (под името Карл II), находящ си в арагонски плен. В случай, че Карл II умре в плен, наследник бил обявен неговия най-голям син Карл Мартел. За регент на кралството бил назначен граф Робер II д’Артуа, а управлението на армията било възложено на камерхера Жан де Монфор.
| |||