Отваря главното меню

Промени

== История ==
=== В Османската империя ===
Църквата „[[Свети Атанасий (Костохори)|Свети Атанасий]]“ е от XV век.<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://odysseus.culture.gr/h/2/gh251.jsp?obj_id=5044&era=3&group=7 | заглавие = Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας | достъп_дата = 18 май 2014 г | фамилно_име = Καραγιάννη | първо_име = Φλώρα | дата = | труд = | издател = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού | език = | цитат = }}</ref>
В 19 век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Костемаръ'' живеят 55 [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_02.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Костемар'' (Kostemar) има 55 гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.</ref>
 
В 19XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Костемаръ'' живеят 55 [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_02.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Костемар'' (Kostemar) има 55 гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.</ref>
 
В 1910 година в Костохори (''Κωτσοχώρι'') има 65 жители патриаршисти.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927]</ref>