Полянци (етнографска група): Разлика между версии

поправки
Редакция без резюме
(поправки)
'''Полянците''', наричани още '''хърцои'''<ref>[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, стр. 70]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/hyrs.htm Анчо Калоянов, НАЗВАНИЕТО НА ЕТНОГРАФСКАТА ГРУПА ХЪРЦОИ И КУЛТА КЪМ БОГ ХЪРС]</ref> са етнографска група [[българи]], обитаващи ареала между [[Стара планина]] и река [[Дунав]] - от река [[Искър]] до [[Силистра]]. Техни съседи са [[балканджии]]те, населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, [[шопи]]те, живеещи на запад и [[добруджанци]]те - на изток. Една от техните субгрупи се явяват [[Капанци|капанците]]. От османците полянците красноречиво са наричани ''"ерлии"„ерлии“'' от турското ''yerli'' местен жител, кореняк.
 
Според носията им се отнасят към т.н. "белодрешковци"„белодрешковци“ с преходни форми към "чернодрешковците"„чернодрешковците“. Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в през турското робство в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена - пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.
Във фолклора най-характерни са коледуването на възрастни коледари с широк песенен репертоар и сурвакане с дрянова сурвакница на Нова година, надпяването на пръстените става на Нова година и се нарича "Ладуване", еньовденските практики са слабо застъпени. Кукерските игри като заговезнишки обичай са запазени в Силистренско, ръководна роля тук играе бабата, а не мъжкият кукер. Подобно на от север Дунав се среща и обичая "Брезая" която посещава дома преди коледарите и гони злите духове. Популярно е лазаруването с "Буенец". В някои селища по това време се разиграват т. н. "мъжки" (или ергенски) сватби", с които се напомня на старите ергени да се женят. Много типични за тези българи са "Русалиите", наричани още "Калушари". Русалските игри имат магическо-лечебен характер и се играят през "русалската неделя". От обичаите за дъжд тук се практикува "Герман", наричан "Скалоян", "Калояни", както и "Гоненето на змей", за който се вярва, че задържа дъждоносните облаци. В народния бит преобладават обредните, седенкарските и жетварските песни. Предпочитани музикални инструменти са гъдулката, кавалът, гайдата с висок регистър (т. н. джура гайда). Песните са предимно едногласни, а танците — сключени хора и ръченица.
 
Във фолклора най-характерни са коледуването на възрастни коледари с широк песенен репертоар и сурвакане с дрянова сурвакница на Нова година, надпяването на пръстените става на Нова година и се нарича "Ладуване"„Ладуване“, еньовденските практики са слабо застъпени. Кукерските игри като заговезнишки обичай са запазени в Силистренско, ръководна роля тук играе бабата, а не мъжкият кукер. Подобно на от север Дунав се среща и обичая "Брезая" която посещава дома преди коледарите и гони злите духове. Популярно е лазаруването с "Буенец". В някои селища по това време се разиграват т. н. "мъжки" (или ергенски) сватби", с които се напомня на старите ергени да се женят. Много типични за тези българи са "Русалиите", наричани още "Калушари". Русалските игри имат магическо-лечебен характер и се играят през "русалската неделя". От обичаите за дъжд тук се практикува "Герман", наричан "Скалоян", "Калояни", както и "Гоненето на змей", за който се вярва, че задържа дъждоносните облаци. В народния бит преобладават обредните, седенкарските и жетварските песни. Предпочитани музикални инструменти са гъдулката, кавалът, гайдата с висок регистър (т. н. джура гайда). Песните са предимно едногласни, а танците — сключени хора и ръченица.
Полянците заедно, най-вече, с [[балканджии]] и [[рупци]] през XVIII—XIX век се разселват в Добруджа и заедно с оцелелите от завареното средновековно българско население образуват етнографката група на българите [[добруджанци]].
 
Полянците заедно, най-вече, с [[балканджии]] и [[рупци]] през XVIII—XIX век се разселват в Добруджа и заедно с оцелелите от завареното средновековно българско население образуват етнографката група на българите [[добруджанци]].
Мизийците "Полянци" не следва да се смесват с част от [[шопи]]те в Софийското поле които са наричани по същия начин.
 
Мизийците "Полянци"„Полянци“ не следва да се смесват с част от [[шопи]]те в Софийското поле които са наричани по същия начин.
==Източници и литература==
 
[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, част III. ЕТНОГЕНЕЗИС И ЕТНИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ, стр. 60-72]
== Бележки ==
<references/>
 
== Литература ==
* {{bg икона}} [http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, част III. ЕТНОГЕНЕЗИС И ЕТНИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ, стр. 60-72]
 
{{Български етнографски групи}}
{{Български диалекти}}