Юхан Банер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Обработка|привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници}}
[[image:Johan_Baner.jpg|thumb|300px|Йохан Банер]]
'''Йохан Банер''' (на [[шведски]] Johan Banér, [[23 юни]] [[1596]] — [[10 май]] [[1641]]) — шведски пълководец по време на [[Тридесетгодишната война]].
Йохан Банер е роден в Дюрсхолм. Неговият баща и чичо са били екзикутирани по заповед на краля [[Карл IX]] през [[1600]] г. в Линчепинг за подпомагане на крал [[Сигизмунд III|Сигизмунд I Шведски]]. Макар и бащата на [[Густав II Адолф|Густав Адолф]] да е екзикутирал бащата на Банер, Йохан и Густав от млади са били добри приятели, благодарение на това, че Густав Адолф възстановява рода на Банер скоро след коронацията си.
Постъпвайки в шведската армия през [[1615]], при обсадата на [[Псков]] от шведите той се проявява като изключително смел млад човек. На 25 години вече е с чин [[полковник]], проявявайки се удачно във войните с [[Русия]] и [[Полша]].
През [[1630]] Густав Адолф напада [[Германия]], и като един от най-близките помощници на краля, Банер участва в кампанията в северна Германия, а при [[Битката при Брейтенфелд (1631)|битката при Брейтенфелд]] той за първи път командва десния фланг на шведската коница. Бранер участва и в превземането на [[Аугбург]] и [[Мюнхен]], изиграва забележителна роля в битките при [[Донауверт]] и на река [[Лех]].
В резултат на неудачно нападение на лагера на [[Албрехт фон Валенщайн]], Банер е ранен в ръката, но при отстъплението на краля към Лютцен приема командването над всички отряди, намиращи се в четирите области и с помощта на [[Густав Хорн]], принуждава генерал Алдрингер да напусне [[Бавария]]. След две години шведския фелдмаршал Банер с 16000 човека влиза в [[Бохемия]] и заедно със саксонската армия се насочва към [[Прага]]. Но пълното поражение на Бернард Веймарски в [[битката при Нердлинген (1634)]] спира неговото победно шествие.
След тези събитя е заключен Пражският мир ([[1635]]), поставящ шведската армия в много опасно положение, обаче победата на обединените сили на Банера, [[Карл Густав Врангел]] и [[Ленард Торстенсон]] в [[битката при Витшток]] ([[24 септември]] [[1636]]) възстановява влиянието на [[Швеция]] в централна [[Германия]]. Обаче даже трите обединени армии не могат да се противопоставят на по-сериозен противник, и през [[1637]] Банер не може да действа против врага. Спасявайки се от обсадения гарнизон в [[Торгау]], той отстъпва зад [[Одер]] в [[Шведска Померания]].
През [[1639]] той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в [[битката при Чемница]] и се закрепя в Бохемия. През зимата на [[1640]]-[[1641]] Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до [[Регенсбург]], където заседава райхстага. Само тръгналия по [[Дунав]] лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в [[Халберщат]]. Тук на [[10 май]] [[1641]] той умира, назначавайки за свой приемник Торстенсон.
[[Категория:История на Швеция]]
[[Категория:Военни дейци]]
[[Категория:Родени на 23 юни]]
[[Категория:Родени през 1596]]
[[Категория:Умряли на 10 май]]
[[Категория:Умряли през 1641]]
[[cs:Johan Banér]]
[[de:Johan Banér]]
[[en:Johan Banér]]
[[fr:Johan Banér]]
[[fi:Johan Banér]]
[[nds:Johan Banér]]
[[ru:Банер, Иоанн]]
[[sv:Johan Banér]]
| |||