Марко Марчевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 35:
През септември 1925 г. успява да избяга от лагера и нелегално да замине за Съветски съюз, където живее 8 г. като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, сектор българска литература в гр.[[Харков]]. Завършва филологически факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт "им. Шевченко". Издава книги на български език, някои от които се превеждат на руски и украински. Става член на Съюза на съветските писатели.
 
След амнистията от 1932 г., през 1934 г. се завръща в [[България]]. РедактираАрестуван, попада на разпит при полицая Гешев. . От въпроси задавани му при разпита разбира, че Гешев получава информация директно от КГБ в Москва.Вследствие побой и мъчения от този невероятно жесток и силен човек, загубва 70% от слуха си. Пуснат на свобода, редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново за кратко време гр. Москва и разбира,че жена му и детето му са в ГУЛАГ. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. През 1938 г. издава "Руско-български речник" (1938); „Малка философско - научна енциклопедия.“(1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, І изд. - 1939, ІІ изд. -1940); „Практично ръководство за лесно научаване на руски език” (1940); и др. Интерниран е в гр. [[Смолян]].През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле” („Еникьой”), от там в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност. След [[9 септември]] [[1944]] г. отново създава свое издателство, но Народното правителство му го затваря и не му разрешава да преиздаде том 1 и том 2 на „Литературната енциклопедия“ и „Малката философско - научна енциклопедия“, защото е взето решение в България да се използват само съветски енциклопедии.
 
Работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947-1948), сп. „Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска класическа и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел детска литература.