Ахмед ага Барутанлията: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Има съд. Султанът не се занимава с това. |
Уточнение. |
||
Ред 11:
==Биография==
По неизвестни причини семейството на Ахмед ага, което е от с. [[Касалицик]], [[Одрин]]ско се преселва в с Барутин ,поради което и Ахмед ага е носил прякора Касалицки. По-късно получава прякора Барутинеца, както това се е изписвало тогава във весниците. Ахмед ага прекарал на младини доста години като пъдарин в Батак. Там той свързал добро приятелство с батачани и след време баташките първенци го препоръчали пред пазарджишките власти, за полицейски чиновник – началник на няколко пъдари в Доспатската нахия. Като такъв, Ахмед ага успял бързо да забогатее. Имал собствен дюкян много овце и имущество, като дълго време заемал длъжността на полицейски началник на [[Доспат]]ска [[нахия]].<ref>Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1876, т. 2, София 1988, с. 193</ref> Участва в потушаването на [[Априлското въстание]] през 1876 година. При избухването на въстанието той получава задачада от Пазарджишкият областен управител, да мобилизира запасните от своята нахия и да ги препраща към Пазарджик. Заедно с тях той събира и около 200 мъже башибозук - военно необучени и невикани във войската, с които да учавства в потушаването на въстанието. За да предотврати разрастване на въстанието от Батак към Разлог и Неврокоп, към този център командването праща войскова колона, сформирана от Серския санджак, която преминава през Доспат и Ахмед ага със събраната от него група се присъединява към нея. Тази група участва в потушаването на въстанието в [[Батак]].
Той се заселва постоянно в село Барутин, като дълго време заемал длъжността на полицейски началник на [[Доспат]]ска [[нахия]].<ref>Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1876, т. 2, София 1988, с. 193</ref> Участва в потушаването на [[Априлското въстание]] в [[Батак]] през 1876 година. След въстанието [[Османската империя]] се опитва да измие ръцете си, като хвърля вината изцяло върху [[башибозук]]а и за целта инсценира международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил.<ref>{{cite book |title=Тъмраш |last=Вълчев |first=Ангел |year=1973 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=163-164 |url=http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm}}</ref> Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в [[Мала Азия]] но по-късно е помилван от султана, след подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]] през 1878 година е освободен и се върнал в Барутин, където се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък.<ref name="prokaza">{{cite book |title=Тъмраш |last=Вълчев |first=Ангел |year=1973 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=158 |url=http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm}}</ref> През 1880 година Ахмед ага Барутинлията е назначен като охрана на делегацията на Османската империя, изпратена в село [[Селча]] да се срещне с делегацията на [[Източна Румелия]], които трябвало да договорят предаването на [[Тъмръшка република|Тъмръшката република]] на Източна Румелия.<ref>{{cite book |title=Тъмраш |last=Вълчев |first=Ангел |year=1973 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=245 |url=http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm}}</ref> Според житието на [[Баташки мъченици|Баташките мъченици]], Ахмед ага умира през [[1881]] година от [[проказа]], от която се разболял в [[Диарбекир]].<ref name="dveri.bg"/><ref name="prokaza" />▼
▲
В житието на Светите Баташки мъченици, той е сравнен с "евангелският Ирод детеубиец", но за разлика от последния, Ахмед ага не оставя живи майките и бременните жени.<ref name="dveri.bg">[http://www.dveri.bg/content/view/13038/ Житие на Баташките мъченици]</ref>
| |||