Разлика между версии на „Сугерий“

редакция без резюме
 
[[Image:Abbot Suger.jpg|thumb|right|250px|Сугерий според стъклопис в базиликата на Сен Дени]]
'''Сугерий''' (лат. ''Sugerus'') или '''Сюже́''', също '''Сюже́р''' (фр. ''Suger''; ок. 1081 — 13 януари 1151) — абат на Сен-Дени, влиятелен съветник френските крале Луи VI и Луи VII. Първи покровител и «кръстник» на готическия стил на средновековната архитектура.- френски духовник, абат на [[Сен Дени]] и държавен деятел със специално място във Френската история.Вместо кръгли арки строителите давали предпочитание на островърхи, широко се използували контрафорси, а в качество на украшения на прозорците прибягвали към витражи, които се състояли често от кръгъл прозорец на фасадата .
 
Първи покровител и «кръстник» на готическия стил на средновековната архитектура.- френски духовник, абат на [[Сен Дени]] и държавен деятел със специално място във Френската история.Вместо кръгли арки строителите давали предпочитание на островърхи, широко се използували контрафорси, а в качество на украшения на прозорците прибягвали към витражи, които се състояли често от кръгъл прозорец на фасадата .
== Биография ==
 
От низш произход, той е даден (ок. [[1091]] г.)за обучение и послушничество от родителите си и поради живия си ум е станал сподвижник на бъдещия [[Луи VI]], който също се обучава в [[абатство]]то. В [[1109]] г. е секретар на абата, а на следващата година е обявен за иконом на манастира [[Берневал]] в [[Нормандия]], а през 1109 г. - и на манастира [[Тюри]].
== При Луи VІ ==
От низш произход, той е даден (ок. [[1091]] г.) за обучение и послушничество в абатство Сен Дени от родителите си и поради живия си ум е станал сподвижник на бъдещия [[Луи VI]], който също се обучава в [[абатство]]то. В [[1109]] г. е секретар на абатаабатството, а на следващата година е обявен за иконом на манастира [[Берневал]] в [[Нормандия]], а през 1109 г. - и на манастира [[Тюри]].
 
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на [[Гелазий II]] в [[Магелон]], а впоследствие и в този на [[Каликст II]]. При завръщането си от Италия през [[1122]] г. става абат на Сен Дени.
Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.
 
Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за [[инвеститура]]та. Той Концепциятасе музаел едейно по-скорос заидейното партньорствоукрепване междуна дветекралската власти и той я осъществявавласт, безвсячески даобосновавайки предизвиканейното трусовесакрално или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]]значение. СугерийПаралелно се проявява като отличен стопанин на кралската собственостутвърждавал и през отсъствието на [[Луи VII]] по време на похода мукулт към [[Едеса]]св. Дионисий След завръщането си Луи VII гоПарижки като наричанебесен "Бащапокровител на родината"цяла - гръмко приписвано му имеФранция. Трябва да се каже, че той го заслужава.
 
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]].
 
Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлул император Хенрих V, Сугерий отишъл на бойното поле с хоругвата на абатството — орифлама; От тогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от числото на поддържащите краля феодали, императорът побързал да се оттегли.
 
== При Луи VІІ ==
На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключил мир със своя най-могъщ  васал — шампанския граф Тибо Велики. Преговорите за мир между тях водел абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предложил да оглави кръстоносен поход в Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинил на желанието на папата и заедно с кралица Алиенора Аквитанска се отправил във Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент Сугерий (1147).
 
Предчувствията на Сугерий се оправдали и походът се оказал катастрофа. Хазната била съвършенно изтощена от воената издръжка, единствено мъдрото управление на Сугерий позволило да се предотврати метеж.
 
В конце жизни Сугерий готовил с Бернардом очередной крестовый поход, лишь внезапная смерть от малярии не позволила ему принять личное участие в этой кампании. Он оставил восторженное описание деяний Людовика VI, а также повествования о перестройке аббатства и других делах его сына.
 
Сугерий се проявява като отличен стопанин на кралската собственост и през отсъствието на [[Луи VII]] по време на похода му към [[Едеса]]. След завръщането си Луи VII го нарича "Баща на родината" - гръмко приписвано му име. Трябва да се каже, че той го заслужава.
 
== Произведения и идеи ==