Сугерий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 28:
На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключил мир със своя най-могъщ  васал — шампанския граф Тибо Велики. Преговорите за мир между тях водел абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предложил да оглави кръстоносен поход в Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинил на желанието на папата и заедно с кралица Алиенора Аквитанска се отправил във Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент Сугерий (1147).
 
Предчувствията на Сугерий се оправдали и походът се оказал катастрофа. Хазната била съвършенно изтощена от воената издръжка, единствено мъдрото управление на Сугерий позволило да се предотврати метеж. Той се проявява като отличен стопанин на кралската собственост и по време на отсъствието на [[Луи VII]] .
 
Сугерий се проявява като отличен стопанин на кралската собственост и през отсъствието на [[Луи VII]] по време на похода му към [[Едеса]]. След завръщането си Луи VII го нарича Сугерий "Баща на родината" - гръмко приписвано му име. Трябва да се каже, че той го заслужава.
 
== Произведения и идеи ==