Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
== Биография ==
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в гр. Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).
 
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. [[Козлуджа]].
 
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър “Основа” (1889), Столичната драматична трупа (1890) и втеатър [[Театър „Сълза и смях“]]. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в [[Милано]] (1898).
 
=== Творчески път ===
Последователно е диригент на музикалните дружества във [[Варна]] и [[Русе]] от 1899 г. След срещата му в [[Гоце Делчев]] създава текста и музиката на [[Стига вече ! - Химн на Македонския народ]]. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в [[Лайпциг]] през 1902 г.
 
Работи като учител по музика в [[Ловеч]] и [[София]]. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“ , марш на [[34-и пехотен Троянски полк]] за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „[[Химн на българската просвета|Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий]]“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк]] (Ловеч) (1904).
 
По-късно се установява в София. Учител по музика в в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912-1918) е [[капелмайстор]] на военен оркестър.
 
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от [[Имре Калман]], „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на [[Национална опера и балет|Народната опера]] в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на [[Иван Попов]] и Вяра Игнатова.
 
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „[[Сладкопойна чучулига]]“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref> Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902-1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.
 
Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. <ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244</ref>Негов син и наследник в музикалното творчество е [[Любомир Пипков]].
 
===Памет===