Разлика между версии на „Луи VIII“

редакция без резюме
[[Файл:Louis8lelion.jpg|thumb|right|Луи VIII]]
[[Файл:Coronation of Louis VIII and Blanche of Castile 1223.jpg|thumb|right|Коронацията на Луи VIII, 1223]]
'''Луи VIII Лъвa''' (на [[френски език|френски]] ''Louis VIII le Lion'') е [[крал на Франция]] ([[1223]]-[[1226]]) от династията на [[Капетинги]]те. Той е син на крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] и [[Изабела от Ено]].
 
Още като бъдещ наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През [[1214]] г. нанася няколко поражения на [[Джон Безземни|крал Джон]], като го изтласква към [[Ла-Рошел]] и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.
Те се обединяват около новия крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]].
През [[1217]] г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до [[Линкълн]]. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на [[Темза]]. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във [[Франция]].
 
През [[1224]] г., вече като крал, Луи VIII възобновява военните действия срещу англичаните, стараейки се да отнеме земите между Лоара и Гарон. Той бързо завладява Ниор, Ла-Рошел, Сен-Жан д'Анжели и накрая овладява целия Поату.
 
Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Тулузкия граф Раймонд.
Основният противник на Раймонд — барон дьо Монфор още при царуването на [[Филип II (Франция)|Филип II]], предоставил доброволно ръководството на военните действия и владението на завзетите земи във френски ръце. [[Филип II (Франция)|Филип II]] се отнасял особено внимателно към тези дарове и се стремял да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.
През януари [[1226]] г., той дава клетва пред папата и оглавява [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу Раймонд. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените албигойци не организират сериозен отпор. и достойнаДостойна съпротива Луи VІІІ среща единствено при [[Авиньон]]. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон. Вече тежко болен, кралят достига до [[Тулуза]], но се отказва да я обсажда.
 
На обратния път умира от [[дизентерия]].
** 11. Филип Дагобер (20.02.1222 — 1232)
** 12. Света [[Изабела Френска]], '''Изабела Благословена''' (фр. ''Bienheureuse Isabelle de France''; март 1223/1225 — 23 февруари 1270) , монахиня в Лоншан(фр. ''Longchamp'');основала францисканското абатство Лоншан (фр. ''Longchamp'') на территорията наи Булонската гора, на запад от Париж.
** 13. [[Карл I Анжуйски]] (21.03.1226 — 7.01.1285), граф Анжу и Мен, чрез брака с[[ Беатрис Прованска ]]<nowiki/>станал в 1246 граф Прованс. В 1266 година завоювал Сицилийското кралство. В резултат на Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.
 
{{пост начало}}
10 406

редакции