Гагаузи: Разлика между версии

'''Гагаузите''' (на [[гагаузки език|гагаузки]]: ''Gagauzlar'', {{lang-el|Γκαγκαούζοι}}) са [[тюркски езици|тюркоезична]], българска в миналото, етнографска група с [[православие|православно]] вероизповедание, избягала заедно с днешните [[Бесарабски българи]] (т.н. тукани) от българските земи на Османската империя в 19 в. Пргонени от турската заплаха те се установяват в Русия главно в [[Бесарабия]] - (поделена днес в [[Украйна]] и [[Молдова]] като в последната сега е тяхната новопровъзгласена автономна република Гагауз Ери <ref>"Може би най-големият абсурд, станал реалност в наше време, е обявяването (от някои турски и руски учени) на гагаузите в Молдовия, Украйна и Средна Азия за тюрки или направо турци. И тъй като не може с лека ръка да се игнорира православната им християнска вяра, се стига до невероятния абсурд да се говори за “християнизирани тюрки”.

За съжаление, обществеността в България е малко осведомена за противопоставянето на туканите (българи) с гагаузите (българи) в днешната Молдовска република. В допълнението към книгата си “Гагаузите - потомци на тюрките-огузи или на славянобългарите” Димитрий Гургуров съобщава: "Съвсем неотдавна (ноември 1997 г.) в гагаузките училища в Буджака се появиха нови учебници с латински алафит - “Ана Дил”. В тях Д. Танасоглу разказва за преселението на гагаузите от изток (Алтай) на запад. Освен това той дава портрет на Огуз хан, предводителя на огузите, пра-пра-прадеди на съвременните гагаузи”." Александър ЛАМБОВ, Гагаузите - най-старите и чисти добруджански българи, в-к "Нова Зора", брой 45, 14 ноември 2006 г.</ref>. Сталин през Втората световна война депортира много гагаузи в Средна Азия към Сибир. Неизселили се Гагаузи живеят в днешните граници на [[България]] ([[Добруджа]], Варненско и Ямболско и пр.), на [[Румъния]] (Северна Добруджа), на [[Гърция]] ([[Зиляхово|Зиляховско]] и преселници от Одринско в Беломорието) и на Турция (Одринско).

Гагаузите днес са етническо малцинство в Молдова и Украйна. Гагаузкият национализъм се формира в 80-те години. В Молдова преди отцепването на проруската Пниднестровска република на 19 август 1990 г е провъзгласенана незевисима Гагаузия в отговор централната власт праща 40 автобуса с въоръжени молдовски "волонтири", които имат за цел да "накажат" бунтовниците в Комрат.  Българоезичната група по това време защитава своите селища, а управниците в България не заемат никаква позиция. В крайна сметка Гагаузкия е призната от центраната власт на 23 декември [[1994]] г. като и автономно териториално обединение (АТО) Гагаузия или ''Гагауз ери'' (гагаузка земя) в рамките на Молдова с право да се отдели присъединение на последната с Румъния. В нея сега живеят около 190 000 души (от които гагаузи 150 000) в 3 града и 18 села. Главен град и столица е Комрат с население около 25 000. Официалните езици в автономията са три&nbsp;— молдовски (румънски), гагаузки и руски. Най-употребяван е руският език, който е език на администрацията, както и на междунационалното общуване. Гагаузкият е запазен в селата, но дори и там гагаузите според ситуацията ползват руски. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но практически в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици, сред тукашните гагаузи българският е слабо разпространен, те ползат предимно руски и своя тюркчегагазки.  В Комратския държавен университет има катадра българска филология. В Украйнска Бесарабия живеят 32000 гагаузи в повечето случаи те знаят и говорят български език, повечето считат, че се единствената разлика межде тях е езика им като според българоезичните  "Тий приели турския, да не ги казнат", гагаузите в Украйна както и българите нямат своя автономна администрация, но до антируския преврат в Киев българите и гагаузите имат неоспорим статут на етномалцинствени групи с право на обучение на роден език в училищата, а българският бе и със статут на регионален език.

Днес особенно в Молдова гагаузите се смятат за отделен народ и собствена построена идентичност. Установено е желанието им за добри връзки както с Молдовската държава, така и с Русия, Турция, България и дори с Гърция. Формирането на нова небългарска идентичност минава през различните етапи на последните около 100 години от историята на гагузите. Дълги десетилетия след преселването им в Бесарабия до самото начало на 20 век има своите предвесници в самия край на 19 и началото на 20 век, фактически започва в и продължава до наши дни, кото последният пик е в десетилетието след обявяване на перестройката в 1985г. .

През целия 19 в. и до налагането на съветската доктрина гагаузите са смятали себе си за българи, които говорят на турски, като самите те са се определяли така и другите са ги имали за такива. С годините отсъствието на български език ги отделя от останалите българи. В края на 19 и началото 20 в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същи род, произлизащ от Шабла, но установили се в [[Чадър Лунга]], фактически подготвят началото на гагаузката литература. Първият от тях, Дмитрий Чакир, в своето творчество твърди, че гагаузите са езиково потурчени българи, а вторият Михаил Чакър пише, че гагаузите са заварено тюркофонно население. Години по-късно апологетите на обособяването на гагаузите ще издигат като свое знаме Михаил Чакър, който е превел на гагаузки език Светото писание и създал възможност в гагаузките села да се служи на гагаузки език. В годините на съветската власт гагаузите, подобно на българите в Македония, Тракия, Шоплука и Добруджа, попадат в полезрението на съветските комунистически инженери на нови нации и започва работата на съответните за тук руски и азербейджански съветски тюрколози. На основата на гагаузкото тюркско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкото "тюркче" получава книжовена норма. Гагаузите се представят като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР. На 30 июли 1957г. от съветите официално е въведена гагаузката азбука, тя е съставена от кирилски букви и заменя ползваните до тогава румънска латиница, гръцки и арабски букви и славянобългарска и руска кирилици.