Уикипедия

Георги Маниак: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 41:
През 1038 г. византийска експедиция под предводителството на Маниак се отправя към Южна Италия. По пътя си се отбива в [[Салерно]], където към нея се присъединяват лонгобарди, варяги, водени от бъдещия нормански крал [[Харалд III]] и нормани под предводителството на княза на Салерно - [[Хвемар IV]].
 
Кампанията под формата на [[реконкиста]] започва успешно и през 1038 г. е превзета [[Месина]], а през 1040 г. и [[Сиракуза]]. По този начин през годините 1038-1040 под своя власт Византия си възвръща източните брегове на Сицилия с преобладаващо гръцко население още от времето на [[Магна Греция]]. От хрониките е известно сражението при [[Тройна]], Сицилия, в което християнските сили под предводителството на Маниак разбиват войската на сиракузкия емир Абдула.
 
Превземането на Сиракуза по време на експедицията е повратна точка във военната кампания. Викингите и норманите, начело с [[Ардуйн]], се скарват с Маниак и се оттеглят от кампанията. Георги Маниак обижда и флотския началник Стефан, женен за сестрата на византийския император Михаил IV. Стефан оклеветява пред императора Маниак за предполагаема негова измяна и Георги е отзован обратно в Константинопол, където без право на защита е хвърлен в тъмница. След отзоваването на Георги Маниак, арабите бързо успяват да си възвърнат владението над източния бряг на Сицилия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Маниак“.