Шахбединова Имарет джамия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м добавен източник, уточнение |
||
Ред 36:
Зданието е планирано във формата на буква Т, обърната с широката си част на юг. Цялата дължина на северната му фасада е заета от открито преддверие с 5 островърхи арки. Стените на [[минаре]]то имат зигзаговидна тухлена зидария. Отвътре стените са били многократно украсявани с орнаментална [[стенопис]], от която са останали само малки части. Централният кораб е квадратен, с носен от осмостенен барабан широк купол. Двете по-малки странични помещения са също квадратни и засводени с кубета. Отначало те са били отоплени (запазени са следи от комини) и отделени от молитвената зала чрез вътрешни стени (съборени вероятно през XVI в.), понеже са служили като завие (приют за странстващи [[дервиш]]и).<ref>Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 187-188.</ref>
В двора на джамията има [[тюрбе]] (гробница), където е погребан Шахбедин паша.<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 41.</ref> Редом с тези две сгради той издигнал още хан (страноприемница), имарет (кухня за бедни), [[хамам]] (баня), [[мектеб]] и [[медресе]] (училища). През 1879-1885 г. в зданието на банята (Хюнкяр хамам) заседавало [[Източна Румелия|източнорумелийското]] [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областно събрание]]. Тя била съборена през 1923 г.<ref>Boykov, G. Architecture as a Symbol of Power: Some Thoughts on the Ottoman Architectural Heritage of Plovdiv (Filibe). – Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th c. (edd. M. Baramova et al.). Berlin, 2013, [http://www.academia.edu/3562498/_Architecture_as_a_Symbol_of_Power_Some_Thoughts_on_the_Ottoman_Architectural_Heritage_of_Plovdiv_Filibe_._in_Maria_Baramova_Plamen_Mitev_Ivan_Parvev_Vania_Racheva_eds._Power_and_Influence_in_Southeastern_Europe_16th-19th_c._Berlin_LIT_Verlag_2013_67-85 79].</ref> и заменена с доходно здание на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] (1931). Ханът, познат под името „Панаир хан“, е разрушен към 1983 г. На негово място сега има паркинг за леки коли.
Основаният от Шахбедин [[вакъф]] се издържал от наема на голям брой къщи и магазини в [[Одрин]] и [[Малгара]], от данъците на пет турски села край Малгара и на селата [[Куклен]], Воден (днес квартал на [[Асеновград]]), [[Яврово|Aврово]] и [[Ново село (Област Пловдив)|Ново село]], както и от две големи оризища.<ref>Борисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, [http://www.academia.edu/4947547/The_vakf_institution_in_Rodopi_mountain_15-17centuries_-_Chapiter_3_-_XV-XVII_._-_III_ 164-182]; Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 186.</ref> През 1528-1529 г. общият доход от тях възлизал на 179 987 [[акче]]та.<ref>Борисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, [http://www.academia.edu/4947547/The_vakf_institution_in_Rodopi_mountain_15-17centuries_-_Chapiter_3_-_XV-XVII_._-_III_ 170].</ref>
| |||