Сметна палата на България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulnao1880 (беседа | приноси)
връщам изтрит текст с източници
Ред 1:
{{coord|42|42|1.11|N|23|19|26.56|E|region:BG_dim:75|display=title}}
 
'''Сметната палата''' нае Република[[държавна институция]] в [[България]], която осъществява административен контрол върху изпълнението на [[бюджет]]а в централната и местна администрация. Тя осъществява външен одит на бюджета и на други публични средства и дейности съгласно международно признатите одитни стандарти.
 
{{Обработка|форматиране}}
 
Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, икономичното, ефективното и ефикасното управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна и обективна информация за това. Сметната палата е независима в своята дейност и се отчита пред Народното събрание. Тя приема годишна програма за одитната си дейност, като Народното събрание може да й възлага до пет одита годишно извън нейната програма.
Line 22 ⟶ 24:
 
== История ==
Малко след [[Освобождение на България|Освобождението на България]], със закон от [[1880]] година е създадена '''Върховна сметна палата'''. Тя е независим орган, ръководството на който се назначава от [[Цар на българите|княза]] по предложение на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] и може да бъде освобождавано преди края на мандата си само с разрешение на [[Народно събрание|Народното събрание]]. Поради разрастването на администрацията дейността на Върховната сметна палата се увеличава и през 1925 година са създадени нейни окръжни подразделения. Палатата е закрита през [[1947]] година, когато нейните функции са поети от новосъздадената [[Комисия за държавен контрол]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 61-62}}</ref>
Сметната палата на Република България има над 130-годишна история. Тя продължава традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена през 1880 г. , когато е приет първият български Закон за Върховната сметна палата. Върховната одитна институция на България функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й.
 
В началото на 90-те години на 20 век се появява идеята за възстановяване на Сметната палата. [[7 Велико Народно събрание|VII Велико Народно събрание]] приема съответния закон на своето последно заседание през 1991 година, но президентът [[Желю Желев]] налага вето и той не влиза в сила. Сметната палата е възстановена с нов закон, приет на [[27 юли]] [[1995]] година.<ref>{{cite web | url = http://www.bulnao.government.bg/index.php?p=1| title = История| publisher = Сметна палата на Република България| accessdate = 15 април 2008}}</ref>
Опит за възстановяване на Сметната палата се прави през 1991 г., когато е приет закон, но той е върнат от президента, а междувременно парламентът е разпуснат.
 
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Според него Сметната палата се състои от председател и 10 члена. На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избира за председател на Сметната палата доц. Георги Николов, а на 24-ти ноември 2005 г. са избрани 10 члена на Сметната палата.