Тодор Живков (фолклорист): Разлика между версии

| роден-място = [[Митровци]], [[Царство България]]

| починал-място = [[Република България]]

Роден през 1938 г. в с. Митровци, област Монтана. През периода 1961-1963 г. е учител в [[Смядово]]. През 1963 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в [[Етнографски институт с музей|Етнографския институт с музей]]. Защитава [[дисертация]] на тема "Българският„Българският антифашистки песенен фолклор"фолклор“ и получава степента "доктор"„доктор“ през 1971 г. През 1974 г. е избран за старши научен сътрудник. Заедно с акад. [[Петър Динеков]] участва в основаването на Института за фолклор при [[БАН ]], накоитона екойто е дългогодишен директор (1982-1992), сътрудник и член на научния му съвет е чак до смъртта си. През 1978 г. защитава следваща дисертация за научната степен “доктор„доктор на науките” науките“. През 1975 г. става един от основателите на списание “Български фолклор”„Български фолклор“, на което е главен редактор от 1983 г.

Преподава фолклористика в [[Шуменски университет|Шуменския университет “Епископ„Епископ Константин Преславски”Преславски“]] и в [[Софийския университет ]] и етнология - в университетите в Пловдив и Благоевград. Специализира в С.[[Санкт Петербург]] (1964), [[Берлин]] (1971), [[Киев]] (1972) и [[Париж]] (1976).

Дълги години е заместник-председател и член на Националния комитет на славистите, на Фолклористичната комисия на Международния комитет на славистите и на Националната комисия на Международната асоциация за изследване развитието на славянските култури. Член е на Административния съвет на Международната асоциация за етнология и фолклор. Председател е на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика “Онгъл”„Онгъл“ и на сдружение “Фолк„Фолк панаир”панаир“. Член е на редакционните колегии на сп. “Художествена„Художествена самодейност”самодейност“, “Език„[[Език и литература”литература]]“, “Фолк„Фолк панаир”панаир“. Награждаван е неведнъж с важни държавни и научни отличия.

Проф. Живков е депутат в 37-мото народно събрание, член на две парламентарни комисии - по наука и образование и по културата. Той става единственият съвременнен български учен в областта на фолклористиката и етнологията, чието име и дело фигурират в енциклопедията "Етнология„Етнология Еуропеа"Еуропеа“, подготвяна във [[Великобритания]].

* Български антифашистки песенен фолклор. Ред. Цв. Романска и Ст. Стойкова. С., БАН, 1970., 295 с.

* Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция. Отг. ред. П. Динеков. С., БАН, 1977., 252 с.

* Фолклор и съвременност. С., Наука и изкуство, 1981., 348 с.

* Етнокултурно единство и фолклор. С., Наука и изкуство, 1987., 203 с.
* Етничният синдром. С., Аля, 1994., 181 с.
** Второ допълнено издание. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2001., 267 с.

* До следващата запетая. С., Христо Ботев, 1999., 502 с.

* Увод в етнологията. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2000., 512 с.

* Локус и универсум. Добродан, планината - митология и... /В. Живкова - съавт./. Троян, Аля, 2001., 224 с.

[[Категория{{СОРТКАТ:Български фолклористи|Живков, Тодор Иванов]]}}

[[Категория:Български антрополози|Живков, Тодор Ивановучители]]

[[Категория:ХораБългарски от Област Монтана|Живков, Тодор Ивановфолклористи]]