Святополк I (Великоморавия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Йоан VIII (папа) |
|||
Ред 28:
== Живот ==
Първоначално Святополк управлява в [[Нитра]] под сюзеренитета на своя чичо [[Ростислав]], княз на Великоморавия. Заради спор с Ростислав, Святополк се съюзява със сина на източнофранкския крал [[Лудвиг Немски]] ''[[Карломан (крал на Бавария)|Карломан]]'' през 870 година. След опита си да избяга, за да спаси живота си, се насочва към открит бунт срещу Ростислав, когото евентуално да плени . През същата година Карломан го обвинява в нарушаване на клетвата си за вярност и го затваря в Бавария. За водач на народната съпротива срещу последвалата франкска окупация станал свещеникът [[Славомир]] от Моймировата династия. Святополк бързо бил пуснат и изпратен с франкски подкрепления обратно във Великоморавия. Но той тайно се съюзил със Славомир и след поражението на франкските войски станал независим владетел на Великоморавия през 871 година. Три години по-късно (874) той сключил мир с Лудвиг Немски и неговия синове. През 880 година папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] обявил неговото княжество "под защитата на Свети Петър", което означавало, че дава статут на легитимно равенство с Източнофранкското кралство. Папата също така провъзгласил независимост на църковната епархия във Великоморавия начело с архиепископ [[Методий]] като духовен глава и епископски сан в Нитра.
Като първи владетел, Святополк използвал титлата "крал". Той подчинил много съседни земи, населени със славянски племена: висляни (южната част на Полша) (874), Силезия (880), басейна на Тиса (881), Балатонското княжество (883), Бохемия и лужишките сърби (890). При неговото управление Великоморавия достигнала своето най-голямо териториално разширение. Държавата била подложена на няколко атаки от маджарите (след 889) и българите. Той се разбунтувал срещу Арнулф Каринтски, източнофранкски крал, през 883-884, 888-889, 892, 893. Арнулф нарекъл своя син Звентиболд след него (Звентиболд е франкското произношение на Святополк). Святополк подкопал религиозната независимост на държавата, защото той не винаги пречел на папските легати да изгонят учениците на Свети Методий. В литургията Святополк лично предпочитал употребата на латиския пред славянския език. Княз Святополк починал през 894 година. След смъртта му папата го определил като "dilectus filius" в своите писма - титла досега запазена за византийския и франкския император.
| |||