Давид III от Тао: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 9:
Благодарение на географското си разположение и митническата си политика Тао може да разчита на значителни приходи от преминаващите търговски кервани. Давид използва тези постъпления за изграждането на редица манастири и църкви (Ошки, Шатберди и други), които се превръщат в източници на най-ранната съхранена до наши дни грузинска илюстрована религиозна и историческа литература.<ref>Evans, Helen / Wixom, William. [http://www.metmuseum.org/research/metpublications/The_Glory_of_Byzantium_Art_and_Culture_of_the_Middle_Byzantine_Era_AD_843_1261 The Glory of Byzantium: Art and Culture in the Middle Byzantine Era, A. D. 843 - 1261.] Metropolitan Museum of Art, New York, 1997. ISBN 9780870997778, стр. 339</ref>
Давид води политика на приобщаване на грузинските княжества. Сам бездетен, той осиновява потенциалния наследник на [[Абхазия]] и [[Картли]] [[Баграт III]], помага му да заеме абхазкия престол (975 г.) и да утвърди претенциите си над Картли. Към 988 г. отношенията между двамата се развалят и се стига до конфликт, победител от който излиза владетелят на Тао.
== Източници ==
| |||