Давид III от Тао: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
Благодарение на географското си разположение и митническата си политика Тао може да разчита на значителни приходи от преминаващите търговски кервани. Давид използва тези постъпления за изграждането на редица манастири и църкви (Ошки, Шатберди и други), които се превръщат в източници на най-ранната съхранена до наши дни грузинска илюстрована религиозна и историческа литература.<ref>Evans, Helen / Wixom, William. [http://www.metmuseum.org/research/metpublications/The_Glory_of_Byzantium_Art_and_Culture_of_the_Middle_Byzantine_Era_AD_843_1261 The Glory of Byzantium: Art and Culture in the Middle Byzantine Era, A. D. 843 - 1261.] Metropolitan Museum of Art, New York, 1997. ISBN 9780870997778, стр. 339</ref>
 
Давид водисе политикастреми накъм приобщаване на грузинските княжества. Сам бездетен, той осиновява потенциалния наследник на [[Абхазия]] и [[Картли]] [[Баграт III]], помага му да заеме абхазкия престол (975 г.) и да утвърди претенциите си над Картли. Към 988 г. отношенията между двамата се развалят и се стига до краткотраен конфликт,. победител от който излиза владетелятСпоразумението на Тао. Войната е краткотрайна, но споразумениетоДавид с Василий II ликвидираот първото990 завещаниег. налишава ДавидБаграт вот ползаправото нада византийцитенаследи Тао. Все пак владетелят на ТаоДавид допринася много за издигането на Баграт в първия господар на обединена Грузия, което става факт през 1008 г.<ref name="toumanoff-DoT"/><ref name="step-DoT">Степаненко, B. П. [http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2262/1/adsv-11-13.pdf Политическая обстановка в Закавказье в первой половине XI в.] Във: Античная древность и средние века, №11, 1975, стр. 125-126</ref>
 
След уреждането на отношенията с Византия и Абхазия, Давид повежда завоевателна война с Маруанидите, в резултат от която към 994 г. завзема [[Манцикерт]] и териториите, обещани му от византийския император. Начело на коалиция от арменски и грузински князе, през 998 г. отразява нашественици от Азербайджан.
 
Давид умира на 31 март 1000 г., отровен от заговорници. Скоро след смъртта му Тао и останалите му владения са завзети от Василий II.<ref name="toumanoff-DoT"/><ref name="step-DoT"/>
 
== Източници ==