Спа (физиотерапия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 82:
През последната половина на 19-ти век западните предприемачи разработили естествени горещи и студени извори в курорти - от река [[Мисисипи]] до Западното крайбрежие. Много от тези минерални извори предлагали индивидуални бани с вана, парни бани, душ- спрейове, иглени душове, както и басейни за къпане на своите гости. Различните железници, които преминавали през страната подкрепяли тези курорти, за да насърчи пътуването с влак. Хот Спрингс в Арканзас се превърнал в основен курорт за хора от големите градски райони на [[Сейнт Луис]] и [[Чикаго]]<ref>[http://www.nps.gov/history/history/online_books/hosp/bathhouse_row.pdf Paige, John C; Laura Woulliere Harrison (1987). Out of the Vapors: A Social and Architectural History of Bathhouse Row, Hot Springs National Park]</ref>.
Популярността на минералните извори продължила до 20-ти век. В Саратога Спа били разработени процедури за сърдечни и циркулаторни нарушения, ревматични заболявания, нервни разстройства, метаболитни заболявания и заболявания на кожата. През 1910 г. държавното управление в Ню Йорк започнало закупуването на основни извори, за да ги предпази от експлоатация. Когато Франклин Делано Рузвелт бил губернатор на Ню Йорк, той настоял за европейски тип спа развитие в Саратога. Архитектите за новия комплекс прекарали две години в изучаване на техническите аспекти на къпането в Европа. Завършен през 1933г. разработения комплекс имал три бани - Линкълн, Вашингтон и питейна зала Рузвелт, Зала на изворите и жилищна сграда на изследователския институт Саймън Барух. Четири допълнителни сгради съставяли зоната за отдих и съградени аркади заедно с плувен басейн, украсен теракотено-фаянсова облицовка в синьо. Неокласическите сгради на Саратога Спа Стейт Парк били положени по грандиозен начин с формални перпендикулярни оси, масивна тухлена конструкция, камък и бетон във Възрожденски Римски стил.
==Литература==
| |||