Agathis australis: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''''Agathis australis''''', по-известно с маорското си име Каури е голосеменно дърво от семейство араук... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Taxobox
| name = ''Agathis australis''
| status = LR/cd
| status_system = iucn2.3
| image = Tane mahuta.JPG
| domain = Eukaryota
| domain-bg
| regnum = [[Plant]]ae
| regnum-bg
| divisio = [[Pinophyta]]
| classis = [[Pinophyta|Pinopsida]]
| ordo = [[Pinales]]
| familia = [[Araucariaceae]]
| genus = ''[[Agathis]]''
| species = '''''A. australis'''''
| binomial = ''Agathis australis''
| binomial_authority = ([[David Don|D.Don]]) [[John Claudius Loudon|Loudon]]
| range_map = Agathis-australis-natural-range.png
| range_map_width =
| range_map_alt =
| range_map_caption = Natural range of ''A. australis''
|}}
'''''Agathis australis''''', по-известно с маорското си име Каури е голосеменно дърво от семейство араукариеви, род агатус и е разпространено на север от 38-мия паралел в северните райони на Нова Зеландия.
==Общ преглед==
Line 6 ⟶ 34:
Лющещата се кора на дървото го защитава от паразитни растения и се натрупва на купчини около основата на стъблото, достигащи до 2 метра височина и повече. <ref>Reed, p.60</ref> The kauri has a habit of forming small clumps or patches scattered through mixed forests.<ref>Reed, p.74</ref>
Листата на каури са 3 до 7 сантиметра дълги и до 1 сантиметър широки, жилави и с кожеста структура, без централна жилка; разположени са в срещулежащи двойки или спираловидно по стъблото. Шишарките са кълбовидни, около 5 – 7 сантиметра в диаметър и съзряват за 18 – 20 месеца след опрашването
==Структура на корените и взаимодействие с почвата==
Един от главните аспекти на уникалната екологична ниша на каури е тяхната връзка с почвата под тях. Подобно на подокарпови, те се хранят близо до повърхността в органичния слой с помощта на фини коренови власинки. Този почвен слой е съставен от органичната материя от падащите листа, а също и клоните на загиналите растения , които постоянно са в процес на разграждане. От друга страна широколистните видове като [[Melicytus ramiflorus|махое]] извличат хранителните си вещества предимно от по-дълбоките минерални слоеве почвата. Макар, че кореновата му система е твърде плитка, дървото разполага с няколко дълбоки вертикални корена, които фиксират здраво дървото към почвата и му осигуряват оцеляването при буря.
Органичния почвен слой, оставен от каури много по-киселинен от този на повечето дървета и съответно при разлагането му се освобождават повече киселинни молекули. Те на свой ред водени от дъждовната вода в процеса, известен като промиване извличат от глинестите пластове отдолу повече охранителни вещества, например азот и фосфор. Така тези вещества стават достъпни за останалите дървета, тъй като се промиват в ои-дълбоките слоеве. В този процес на образуване на кисели горски почви, наречен подзолизация се променя и техния цвят в тъмносив. Около всяко дърво се образува област, наречена „купа на подзолизация” и този процес на промиване е особено важен за оцеляването на дървото в конкуренцията с другите дървета за жизнено пространство. <ref>{{cite journal|last=Verkaik|first= Eric|author2=Gardner, R.O.|author3= Braakhekke, W.G.|year=2007|title=Site conditions affect seedling distribution below and outside the crown of kauri trees (''Agathis australis'')|journal=[[New Zealand Journal of Ecology]]|volume=31 |issue=1 |pages=13–21 |url=http://www.nzes.org.nz/nzje/abstract.php?volume_issue=j31_1&pdf_filename=NZJEcol_Verkaik1.pdf|accessdate=2007-06-20}}</ref>
==Препратки==
<references/>
| |||