|
Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.<ref>[http://www.chernomore.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=16330:2011-06-02-05-44-50&catid=48:2009-03-18-08-12-12 Те ти, булка, Спасовден!]</ref> Изразът е и краят на българска еротична народна приказка.<ref>[http://e-vestnik.bg/3980 Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор]</ref>
„Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. -
вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата
<nowiki> </nowiki>воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама
като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени.
Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да
дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през
целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не
било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го
<nowiki> </nowiki>напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И
млого му се молил бащата и му казал:
- Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък
правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб),
<nowiki> </nowiki>като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У
петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у
Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у
<nowiki> </nowiki>момчето и „на ситно“ (местен танц, известен с името „ситната“)
стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги
венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се
веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като
трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите
да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на
трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.
Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без
никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и
<nowiki> </nowiki>като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха
бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се
кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена!
На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и
попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът
кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден
много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с
големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се
вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му
дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се
не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата
<nowiki> </nowiki>кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога
тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога
четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила
се е спасил. Големи празници, памет голема“.
== Източници ==
<references />
| 