Търновска конституция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
: ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].''
----
[[Картинка:Tarnovska konst1.jpg|
*
'''Търновската конституция''' (''официално наименование'': „Конституция на Българското княжество“) е първата [[Конституция на България|българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]], след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] ([[13 юни]] - [[13 юли]] [[1878]] г.). ▼
▲'''Търновската конституция''' (''официално наименование'': „Конституция на Българското княжество“) е първата [[Конституция на България|българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]], след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] ([[13 юни]] - [[13 юли]] [[1878]] г.).
Създадена е след [[конституция|конституциите]] на [[Гърция]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на [[юрист]]и и други българи, получили [[висше образование|висшето си образование]] в елитни Западноевропейски [[университет]]и.
Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ [[23 януари]] 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – [[либерализъм|либерали]] (младите) и [[консерватизъм|консерватори]] (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
[[Картинка:Tarnovska kost2.111.jpg
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и [[политика|политическите]] изменения в българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].
Line 27 ⟶ 26:
== Външни препратки ==
{{уикиизточник|
* [http://ia700402.us.archive.org/11/items/protokolitienau00sbgoog/protokolitienau00sbgoog.pdf Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879]
| |||