|
== История ==
Името на Реселец идва от "разселвам". Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век оцелелите жители на селотоселището, намиращо се недалеч отнад днешния Реселец, се разселили(1336-1372год). Част от тях основали днешното село. Стара легенда разказва за трудния живот на девойка от селото която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на турското робство и се самоубила като се хвърлила от скала с още едно момиче,..нейната сестричка. От тогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили кръстили на името на другото момиче Добрана - Добранин дол.
Стара легенда разказва за трудния живот на девойка от селото която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на турското робство и се самоубила като се хвърлила от скала с още едно момиче. От тогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили кръстили на името на другото момиче Добрана - Добранин дол.
Важен административен център в средновековна България. В първите векове на турското робство Реселец е било вилает - документи за това намираме в турските регистри от 1430 година. Любопитното е, че в обхвата на този зиамет е влизал дори днешният Червен бряг. А населението на зиамета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици - точно така е записано в старите регистри от онова време. Интересната история на селото не свършва дотук. Реселец е било седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този зиамет. Ореховските бейове и аги наричали Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец, обаче, са регистрирани и описани множество археологически паметници - четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е било известно и с водениците си. Още от дълбока древност, когато започна населването на тези места водите на двете реки - Ръчене и Белилката, са служили като основна двигателна сила за много водни съоръжения. Някои от караджейките са запазени и до днес, научаваме още от реселчани. И не на последно място - това райско кътче е запазило и до днес редица самобитни народни обичаи. Сред тях е т.нар. Реселешка сватба с обичая „повратки", с който местните самодейци се представят години наред на съборите в Копривщица. Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е друг обичай, съхранен единствено в Реселец. И още един уникален и единствен в България празник - този на водния лук. На 30 септември миналата година се проведе третият празник на водния лук в Реселец. Уникалният празник е включен в културния календар на Община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традициите за отглеждането на най-сладкия воден лук датират от много години, а по думите на председателя на читалището - селото се нарича вече "столицата на водния лук". Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук, приготвени по традиционни рецепти от сръчните реселчанки.
Важен административен център в средновековна България. В първите векове на турското робство Реселец е било вилает - документи за това намираме в турските регистри от 1430 година. Любопитното е, че в обхвата на този зиамет е влизал дори днешният Червен бряг. А населението на зиамета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици - точно така е записано в старите регистри от онова време.
Интересната история на селото не свършва дотук. Реселец е било седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този зиамет. Ореховските бейове и аги наричали Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград.
През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец, обаче, са регистрирани и описани множество археологически паметници - четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол.
В миналото Реселец е било известно и с водениците си. Още от дълбока древност, когато започна населването на тези места водите на двете реки - Ръчене и Белилката, са служили като основна двигателна сила за много водни съоръжения. Някои от караджейките са запазени и до днес, научаваме още от реселчани.
И не на последно място - това райско кътче е запазило и до днес редица самобитни народни обичаи. Сред тях е т.нар. Реселешка сватба с обичая „повратки", с който местните самодейци се представят години наред на съборите в Копривщица.
Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е друг обичай, съхранен единствено в Реселец.
И още един уникален и единствен в България празник - този на водния лук. На 30 септември миналата година се проведе третият празник на водния лук в Реселец. Уникалният празник е включен в културния календар на Община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традициите за отглеждането на най-сладкия воден лук датират от много години, а по думите на председателя на читалището - селото се нарича вече "столицата на водния лук". Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук, приготвени по традиционни рецепти от сръчните реселчанки.
== Религии ==
| 