Лепеница (пещера): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
премахнати излишни подробности за прилепите |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Лепеница|Лепеница}}
{{Пещера
'''Лепеница''' е името на [[пещера]], разположена в Западните [[Родопи]]. Пещерата се намира в подножието на връх [[Голяма Сюткя|Сюткя]] и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи. Отстои на около 10 km югоизточно от град [[Ракитово]]▼
| име = Лепеница
| картинка =
| картинка_описание =
| карта_страна = България
| локация = [[Родопи]], [[България]]
| lat_d =41 | lat_m = 57 |lat_s =18.1 | lat_NS = N
| long_d =24 | long_m = 00 | long_s =36.2 | long_EW = E
| дължина = 1525 m
| надм_височина = 975 m
| температура = 10°C
| влажност =
| откриване =
}}
'''„Лепеница“''' е името на [[пещера]], разположена в [[Родопи|Западните Родопи]], [[България]].
==Местонахождение==
▲
==Име==
==Откриване и изследване==
За да изследват Лепеница и пещерите около нея, жителите на Ракитово създават през 1930 г. първия клон на Българското пещерно дружество – София. Още преди това, през 1925 и 1927 г., биоспелеологични изследвания при своето посещение в нея прави акад. Иван Буреш (1885 г. – 1980 г.) като ръководител на Царските природонаучни музеи.
Около 400 метра от пещерата са изследвани и картирани през 1931 г., като следват още експедиции, но пълно картиране и изследване е организирано едва през 1973 г.
Пещерната фауна е изключително богата и интересна. Досега са известни 24 вида животни, от които 6 са категоризирани като троглобионти (живещи единствено в пещери).
[[Лепеница (река)|Река Лепеница]] тече по най-долния етаж на пещерата. На най-горния етаж могат да се видят много малки езера. На средния етаж се намира голямо разнообразие от пещерни образувания. Той е сух, с две езера, а в дъждовно време езерата стават четири. Наблюдават се множество [[сталактит]]и и [[сталагмит]]и, както и други форми. В нея са намерени седем [[пещерен бисер|пещерни бисера]], които се експонирани в [[Национален природонаучен музей при БАН|Природонаучния музей]] в [[София]].
Line 6 ⟶ 33:
Проучени и картирани са 1356 m от пещерата, която има обща дължина 1525 m. Заема площ 52 дка. На [[27 юли]] [[1930]] г. е учредено [[пещерно дружество]] в Ракитово. Ракитовци проправят втори вход за пещерата, тъй като естественият е затънал във вода. Имало е планове за изграждане на хижа, които остават неосъществени. Пещерата е обявена за [[природна забележителност]] на [[10 октомври]] [[1962]] г.<ref>http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=38&categoryId=3</ref>
== Прилепите в
Лепеница дава убежище на 7 вида [[прилепи]], които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени:
Line 18 ⟶ 45:
Шест от видовете, установени в района на Лепеница, са сред приоритетните за опазване за цяла [[Европа]]: големият и малкият подковоноси, широкоухият прилеп, както и 3 вида нощници: остроухият, големият и трицветният. Пещерата е значимо зимно убежище за поне 3 вида от прилепите, живеещи в региона: големия и малкия подковнос и големият нощник.
==Туризъм==
* Пещерата е туристически обект, след като повече от 50 години е била недостъпна за туристи.
* Обявена е за природна забележителност през 1960 година.
* В нея се влиза само с водач и специална екипировка, на групи, не по-големи от 10 души. Движението вътре се осъществява само по строго определени маршрути.
== Източници ==
<references/>
== Външни препратки ==
[[Категория:Ракитово]]
| |||