Френско-пруска война: Разлика между версии

Причините за Френско-пруската война се коренят в нарушаването на баланса на силите в Западна и Централна Европа, установен в края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. Франция и Прусия са врагове в тези войни, завършили с френско поражение. След издигането на император [[Наполеон III]] във Франция (1852 г.) и на [[Ото фон Бисмарк]] като министър-председател на Прусия (1862 г.) се стига до нов сблъсък, тъй като усилията на Бисмарк да обедини Германия под пруско върховенство влизат в противоречие с френските стремежи за политическа хегемония на континента. След победоносни войни срещу Русия (1854-1856 г.) и Австрия (1859 г.) Наполеон III иска да присъедини към страната си [[Белгия]], [[Люксембург]] и Рейнска област (някогашни владения на [[Наполеон I]]). Тези претенции остават неизпълнени, въпреки че осъществяването им е условие за френския неутралитет в [[Австро-пруска война (1866)|Австро-пруската война от 1866 г.]]. В тази война Прусия нанася поражение на Австрия, а скоро след това създава [[Северногермански съюз|Северногерманския съюз]] и сключва военнополитически договори с [[Бавария]] и други южногермански държави. Бисмарк търси повод за военен сблъсък с Франция, защото вижда в нея противник на окончателното обединение.<ref>Пантев, А., Глушков, Хр., Мишев, Р. ''История на Новото време'', „Абагар“, Велико Търново 1998, ISBN 954-427-127-9, стр. 289-290</ref>

 

И Наполеон, и Бисмарк имат вътрешнополитически съображения. Френският император иска да затвърди авторитета си, подложен на критики от републиканците (като [[Жул Фавр]]<ref>Henri Martin; Abby Langdon Alger (1882) - ''A Popular History of France from the First Revolution to the Present Time'' стр. 491-492.</ref>) и разклатен силно след провала на френската интервенция в [[Мексико]] (1867 г.).<ref>Fenton Bresler(1999). ''Napoleon III: A Life'', стр. 345.</ref> От своя страна, пруският министър-председател трябва да затвърди властта на Прусия в земите, присъединени след победата над Австрия, и първенството и&#768; сред останалите германски държави, които се противят на идеята за федерация.<ref>A.J.P. Taylor (1988), ''Bismarck: The Man and the Statesman'', стр. 86-87</ref>