Разлика между версии на „ЗИТ-151“

242 bytes added ,  преди 7 години
препратки
(препратки)
'''ЗИТ-151''' е наименованието на първата промишлено произведена серия [[България|българска]] [[компютър|електронно изчислителна машина (ЕИМ)]],. произвежданаПроизвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в [[София]] по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „[[Фуджицу]]“. ПроизводствотоВнедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от [[Япония]],. като вВ ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод "репинг". Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на платкатакуплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи - [[диод]]и и [[транзистор]]и. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска - производство на [[Завод за полупроводници|Завода за полупроводници]] - [[Ботевград]], а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от [[ГДР]].
 
Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер [[Иван Марангозов]].
 
==Възможности на ЕИМ==
ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни,. като са постигнати заЗа 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :
::събиране - 58,3 μs
::изваждане - 82,5 μs
::умножение - 850 μs
При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:
::събиране - 150 μs
::изваждане - 200 μs
::умножение - 1400 μs
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. <ref>{{икона en}} [http://museum.ipsj.or.jp/en/computer/main/0001.html Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30]</ref>, където ''har'' (''hartley'' - хартли) е единица количество информация равна на log<sub>2</sub>10 = 3,323 бита.
 
==Производствено коопериране==
КомплектованетоКомплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина "калаена вълна". Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запомнящи устройства)- гр. [[Велико Търново]]. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. [[Пловдив]]. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини - Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма "Аритма". Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата "Хюлет пакард" (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.
 
==Началото и развитието==
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на голями ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатни пратки в Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО ИЗОТ,. вВ гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в соц. лагер. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ.
 
== Източници ==