Трудово кооперативно земеделско стопанство: Разлика между версии

Кооперирането на земеделските стопани по различни профили на [[Земеделие|земеделското производство]] и реализация на продукцията до 1944 г. се развива по принципи и структура, съответстващи на тези в останалите държави в Европа. Дотогава България е на второ място в света по развитие на кооперативното движение след Дания<ref name=nks>Нов кооперативен сборник, 1994</ref> със създадените главно след [[Първата световна война]] потребителски, кредитно-спестовни и земеделски кооперации. Земеделските производители членуват и се обединяват в кооперации по браншове, като участват с дялов капитал или членски внос за постигане на целите на тези доброволни сдружения - — взаимопомощ, единна ценова политика, новости и търговска структура за реализация на произвеждания продукт. Органите за управление се избират и отговарят за дейността си пред всички членове на кооперацията.

Първи държавен законодателен акт който урежда въпросите с името и статута на трудовите кооперативни земеделски стопанства е приет с „Наредба-закон за трудовите кооперативни земеделски стопанства “ обнародван в ДВ бр. 95 от 25.04.1945 г. Обнародваният текст търпи промяна през 1947 и 1948 г. Законът постановява два принципа за създаване на такива кооперативни сдружения - — като кооперация самостоятелно юридическо лице и като отдел към съществуващите местни потребителни и кредитни кооперации. <ref>„Правни аспекти на трудово кооперативните земеделски стопанства“, Петя Неделчева, Научни трудове на Русенския университет, 2010, том 49, серия 7</ref>

През пролетта на 1945 г. се образуват първите доброволни сдружения за колективна обработка на земята като отдели към съществуващите по селата структури на ''всестранната кооперация''. Насърчавани от идеите на [[Александър Стамболийски]] за създаване на т. нар. ''земеделско взаимоспомагателно кооперативно сдружение'', „Всестранката“ е изпитана структура на кооперацията. С дялови вноски на членовете си тя ги подпомага на принципа на взаимоспомагателната каса и развива кредитна и търговска дейност за изкупуване на селскостопанска продукция и продажба на стоки за населението. Към началото на 1950^те год. кредитната дейност на селските всестранки се закрива и те остават да работят като потребителни кооперации.

В принципите на комунистическата идеология е заложено, че ''„частната собственост ежедневно, ежечасно, ежеминутно ражда капитализъм“''. Преустройването на частната земеделска собственост и лишаването на селяните от собственост е процес, който започва с Петия конгрес на [[БКП]] през 1948 г. Голямата социална и политическа пъстрота в българските села води до това, че по-голямата част от населението в България не е свързана със [[Социализъм|социализма]]. За да не се получи политически конфликт и отпор на политиката на БКП, се предприема ускорено „реконструиране“ на селското стопанство, включващо:<ref name=kib1981>Фол, Гюзелев, Генчев, 1981</ref>

Със ''Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар'' (ДВ 48/1948) е извършена [[експроприация]] на [[трактор]]и, [[плуг]]ове, вършачки и [[Селскостопански инвентар|прикачен инвентар]] в селата. В селата на Северна България на практика има между 7 и 13 трактора, окомплектовани с вършачки и прикачен инвентар<ref>Опис, Държавен архив - Враца</ref>. В Добруджа този инвентар е по-малко. Общо в България, по данни от кооперативната централа на ''"Съюз на притежателите на вършачки и други земеделски машини и двигатели в България - — София"'' през 1942 г., 6&nbsp;000 члена притежават толкова на брой селскостопански комплекта машини.<ref>Бъчваров, 1942</ref> Съгласно чл. 4 от закона, машините са оценени при крайно неизгодни цени, но дори и определената цена за старо желязо не е изплатена на стопаните. Практически, с този акт е извършена национализация на селскостопанския инвентар и са създадени държавни Машинно-тракторни станции ([[МТС]]) за обслужване на ТКЗС, без за това да са отделени каквито и да било финансови ресурси за подкрепа на производителите на селскостопанска продукция. Това действие на държавата нанася унищожителен удар по частната инициатива, частното земеделие и ощетява всички частни земеделски стопани.