Шарл V: Разлика между версии

 

Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвел в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласили с това, но против се изказали двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забранили да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигнали през юни 1368 година в Париж и подали жалба срещу Черния принц до Шарл V в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излизала от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състояла, Шарл V приел жалбата и я предал в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявил, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът извикал Черния принц пред съда в Париж, и в май 1369 година парламентът задочно осъдил Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявил конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновила.

Шарл V убедил Бертран дьо Геклен да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпвал в големи сражения, нападал само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждавал англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършвали безрезултатно.