Битка при Траянови врата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
|страна2=[[Византия]]
|командир1=[[Самуил]] </br> [[Арон (комитопул)|Арон]] </br> [[Роман (цар)|Роман]]
|командир2=[[Василий II (Византийска империя)|Василий II]]</br> [[Кондостефан]] </br> [[Лъв Мелисин]]
|сила1=
|сила2=
Ред 30:
==Причини за първия поход на Василий II срещу българите==
Войната в България е първият мащабен самостоятелен ход, предприет от Василий II след възкачването му на престола през 976 г.<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 394</ref>, въпреки че българските нападения в имперските владения започват още тогава. Една от причините за продължителното бездействие е политиката на [[паракимомен]]а [[Василий
Борбата срещу българите е оставена на местните византийски управители<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 99, 107</ref>, които не успяват да окажат ефективен отпор. За засилването на братята [[Самуил]] и [[Арон (комитопул)|Арон]] (по-старите братя, [[Давид (комитопул)|Давид]] и [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], умират много скоро след въстанието през 976 г.<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 99, 146; ''Андреев'', Кой кой е в Средновековна България, с. 84, 281</ref>) спомага не само метежът на Склир, но и пренебрежението, с което предишният император, [[Йоан Цимисхий]], подхожда към югозападните български предели, след като през 971 г. завладява Преслав и Североизточна България<ref>Приоритет на Цимисхий е войната му с арабите в Месопотамия и Сирия – ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 72</ref>. От областта около Охридското и Преспанското езеро<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 97-98</ref>, комитопулите се вдигат на оръжие срещу византийците.
Ред 46:
==Разгром на византийската армия==
В резултат на тези неуспехи византийците остават без средства за превземане на Сердика с щурм. Прекъсването на снабдяването им означава, че те не могат да разчитат на варианта да изтощят защитниците с глад, а сами трябва да се справят с този проблем. В допълнение към тези съображения изниква още една причина за вдигане на обсадата – по планините в тила на императорската армия се явява войска, предвождана от Самуил<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 41; ''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 672</ref>. Вместо да подсигури пътя за отстъпление, Лъв Мелисин се оттегля във Филипопол<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. Този факт е допълнителен стимул за Василий II да вдигне обсадата на Сердика. [[доместик на западните схоли|Началникът на западните войски]] [[Кондостефан]] убеждава императора, че Мелисин е потеглил към [[Константинопол]], за да завладее престола му<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 670-672</ref>.
[[Image:Trayanovi-vrata-memorial.JPG|right|thumb|200px|Паметна плоча, поставена по повод 1020 години от победата при Траянови врата]]
*[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-1.pdf '''Карта на битката при Траянови врата (17.VIII.986 г.)'''] <ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php страницата] на ''Военна академия "Георги Стойков Раковски"'' в интернет на 19 ноември 2007 г.</ref>
| |||