! colspan="2" style="background: #00ff00; text-align:center;" | [[Атмосфера на небесно тяло|Атмосферни]] характеристики
| въглероден_диоксид =
|-
| азот =
| '''[[Атмосферно налягане]]'''
| аргон =
| няма
| кислород =
|}
| водород =
| хелий =
| въглероден_оксид =
| водна_пара =
| азотен_оксид =
| неон =
| криптон =
| ксенон =
| озон =
| метан =
| група =
| други_име1 =
| други_данни1 =
...
| други_име8 =
| други_данни8 =
}}
'''Феба''' е [[естествен спътник]] на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Открит е от [[Уилям Пикеринг|Уилям Хенри Пикеринг]] на [[17 март]] [[1899]] г. от [[фотографска плака|фотографски плаки]] заснети на [[16 август]] [[1899]] г. в [[Арекипа]], [[Перу]] от [[Делизъл Стюарт]]. Феба е първият спътник открит с помощта на фотографския метод.
== Наименование ==
Спътника носи името на [[титан (митология)|титан]]идата от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Феба (митология)|Феба]]. Като алтернативно име се употребява '''Сатурн 9'''. [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] постановлява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за [[Язон]] и [[аргонавт]]ите.
== Орбитални характеристики ==
В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния спътник на Сатурн, докато през [[2000]] г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е почти 4 пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешния си съсед със значителна маса [[Япет (спътник)|Япет]] и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.
== Физически характеристики ==
Феба е почти сферичен на форма и има диаметър от 220 километра, около 1/15 от диаметъра на [[Луна]]та. Спътника се върти около собствената си ос приблизително за девет часа и извършва едно завъртане около Сатурн за 18 месеца. Повърхностната температура на Феба е 75 [[келвин|K]].
Феба е едно от най-тъмните тела в [[Слънчева система|Слънчевата система]] — неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които достига 16 km дълбочина.
Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн [[C-клас астероид]] богат на [[въглеводород]]и. Снимките направени от [[Касини-Хюйгенс]] обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 метра под повърхността. На повърхостта е открит и замръзнал [[въглероден диоксид]], нетипичен за [[астероид]]ите. Съдържанието на скали е около 50%, за разлика от типичните 35% за повечето от вътрешните спътници. Учените считат, че Феба е прихванат [[Кентавър (астероидна група)|Кентавър]] като това го прави първият такъв изследван обект. [http://saturn.jpl.nasa.gov/news/press-release-details.cfm?newsID=568]
Материал от отделен от повърхността на спътника вследствие на микрометеоритни сблъсъци е възможно да е причината за тъмние повърхности на [[Хиперион (спътник)|Хиперион]] и водещото полукълбо на [[Япет (спътник)|Япет]]. Материалът от тези сблъсъци е възможно да е кондензирал и в някои от другите спътници в групата на Феба — всички от които са по-малки от 10 km в диаметър.
== Посещения от космически апарати ==
[[Файл:Phoebe closeup cassini NASA.jpg|thumb|right|Снимка в близък план на Феба заснета от апарата Касини-Хюйгенс]]
[[Image:Phoebe closeup cassini NASA.jpg|thumb|right|Снимка в близък план на Феба заснета от апарата Касини-Хюйгенс]]
Апаратът [[Вояджър 2]] посети Феба през септември [[1981]] г. и премина на разстояние от 2,2 милиона километра. Значителното разстояние не позволи извличането на значително количество информация от снимките. [[Касини-Хюйгенс]] обаче се сближи само на 2068 километра от спътника на [[11 юни]] [[2004]] г. и засне множество снимки с висока разделителна способност.
*[[Списък на геологични образувания на малките спътници на Сатурн]]
== Външни препратки ==
*{{en икона}} [http://saturn.jpl.nasa.gov/multimedia/images/small-moons/index.cfm Малките спътници на Сатурн - Снимки на Феб направени от апарата Касини]
*{{en икона}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3798485.stm Статия БиБиСи за посещението на Касини]]